„С настоящия документ съдът, воден от ясни и неоспорими доказателства, оправдава подсъдимия Донте Л. Дръм по всички обвинения. Присъдата се отменя и съдебното му досие ще бъде изчистено. От името на съда и щата Тексас поднасям искреното си, макар и напълно неуместно извинение на семейство Дръм.“
Елайас Хенри подписа документа с доза драматизъм и го връчи на Роби. Адвокатът го подаде на Робърта Дръм, която седеше на първия ред в залата.
Тексаският апелативен съд продължаваше да се крие в бункера си. Някой от служителите бе проговорил и скоро новината за „дежурния съдия“ зае първите страници на вестниците. Въпреки че наистина затваряха в пет часа дори в ден на екзекуция, Милтън Прудлоу оставяше един от деветимата съдии на дежурство в сградата. Той трябваше да приема молбите, подадени от защитата в последната минута. На теория всеки нетърпелив адвокат можеше да се обади на дежурния съдия и да поиска становище по даден въпрос. Идеята беше разумна, тъй като тези инстанции решаваха кой да живее и кой да умре. Когато обаче стана ясно, че адвокатите на Донте в Тексас не са знаели за подобна практика, избухна огромен скандал. Информацията се пазеше в тайна от самия съд. Сисили Ейвис бе пристигнала пред заключената врата в 17:07 ч., без да подозира за присъствието на дежурен служител в сградата.
Апелативният съд обяви, че въвежда електронното депозиране на всички документи, но отрече промяната да се дължи на случая „Дръм“.
Щатската комисия за съдебни практики повдигна оплакване срещу Прудлоу. След две години излезе решение, че съдията не е допуснал сериозна грешка и трябва да запази работата си.
Молбата, която адвокатите на Донте така и не успяха да подадат, включваше клетвената декларация на Джоуи Гембъл — единствения „очевидец“ в процеса. Правните експерти дълго обсъждаха важността на признанието му и евентуалните последствия от него.
Джоуи напусна Слоун и Тексас. Чувстваше се виновен за смъртта на Донте и намираше утеха само в бутилката.
На 28 декември, в последния петък от 2007 г., Кийт и Дейна влязоха в празната съдебна зала в Топика. Посрещна ги Елмо Леърд. Матю Бърнс присъстваше за морална подкрепа, въпреки че Кийт не се нуждаеше от нея. В залата се появи съдията и един заместник-прокурор. За по-малко от десет минути Кийт се призна за виновен за възпрепятстване на правосъдието. Получи глоба от хиляда долара, една година пробация и една година без надзор. Елмо Леърд вярваше, че досието му ще бъде изчистено до три години.
Когато съдията го попита дали иска да каже нещо, Кийт отвърна:
— Да, ваша чест. Бих постъпил по същия начин, ако имах тази възможност.
— Бог да ви благослови — заяви съдията.
Както се очакваше, Монаха уведоми Кийт, че църквата го освобождава временно от длъжността. Без да се колебае, Кийт подаде оставка. В неделя той обяви пред енориашите в „Сейнт Марк“, че ще бъде новият главен свещеник на Обединената лутеранска църква в Остин, Тексас.
Травис Бойет получи доживотен затвор в Канзас и смъртна присъда в Мисури и Тексас. В продължение на година трите щата се караха относно съдбата му. Когато заяви пред един съдия в Канзас, че е удушил Никол, Травис веднага бе преместен в окръг Нютън. Тъй като неведнъж призна за престъплението, той нямаше намерение да пледира „невинен“. Шестнайсет месеца след пътуването до Слоун Бойет бе осъден на смърт чрез инжекция в щатския затвор в Джеферсън Сити, Мисури.
Пол Кофи бе лишен от прокурорските си права заради нарушаване на етичния кодекс. Той напусна Слоун и започна да се занимава с изплащане на гаранции в Уейко. Дрю Кърбър обяви фалит и се премести със семейството си в Тексас Сити, където започна работа на нефтена платформа.
Марта Хандлър публикува първата си книга за Донте Дръм, която се превърна в истински бестселър. Отношенията й с Роби и семейство Дръм се влошиха, когато дойде време за разпределяне на приходите от нея.
Осъждането на Травис Бойет и оправдаването на Донте Дръм оказаха още по-голям натиск върху Гил Нютън. Губернаторът бе принуден да свика в Остин законодателния орган на щата, за да се обсъдят последствията от екзекуцията. Нютън и съветниците му се надяваха, че скандалът ще бъде забравен след време, но това така и не се случи. Противниците на смъртното наказание обединяваха сили и усъвършенстваха тактиките си, подкрепяни от националната преса. Фракцията на чернокожите конгресмени, предвождана от сенатор Роджър Ебс от Хюстън, ставаше все по-активна. Обещанието им да бойкотират работата на законодателния орган, докато не се насрочеше извънредна сесия, придобиваше все по-реални очертания. Обществените настроения също не помагаха на губернатора. Повечето жители на Тексас настояваха за преразглеждане на смъртното наказание. Много от тях одобряваха екзекуциите, но търсеха гаранции, че щатът ще наказва само онези, които наистина са виновни. Идеята за мораториум печелеше все повече поддръжници.