Част от черен лакиран стол профуча над главата ми, но аз само залегнах по-ниско и продължих да пълзя. Казанова ме водеше към изглеждащо празно пространство на стената, но аз знаех, че това не е така. Това беше едно от местенцата на Тони, а той никога не е построявал нещо, което да няма поне дузина изхода за спешни случаи. Бях абсолютно сигурна, че някъде там имаше врата, скрита чрез вълшебство, така че, когато половината тяло на Казанова изчезна в червения китайски тапет, не бях изненадана. Сграбчих палтото му, стиснах очите си и го последвах. След като отново ги отворих, установих, че бяхме в утилитарен коридор с флуоресцентни светлини.
Казанова се опита да се измъкне, но аз го стисках толкова здраво, сякаш животът ми зависеше от това. Това не беше лесно, тъй като импровизираното бягство ме бе оставило със сериозни наранявания, а и той беше по-силен от мен. Но той беше най-добрата ми връзка с Тони и нямах намерение да го загубя.
— Уф, добре! — каза той, издърпвайки ме на краката ми. — Насам!
Ние се втурнахме към врата, която ни отведе в много по-луксозен коридор, покрит с дебел червен, плюшен килим. Върху златните, брокатени тапети се забелязваха неприлични рисунки и воняха на мускусен парфюм. Аз се задъхах, но Казанова бе прекалено зает да натиска бутона за повикване на асансьора, за да забележи. Той най-накрая дойде, когато почти се бях примирила с идеята, че ще се задуша и ние скочихме в него. Казанова натисна копчето за петия етаж и аз успях да изхъркам някакъв протест. — Не трябва ли да слизаме надолу към нивото на паркинга? Ако останем в сградата, той ще ни намери.
Той ме погледна.
— Наистина ли си мислиш, че е дошъл сам?
Аз свих рамене. Никога не бях виждала Приткин да работи с други магове, така че това беше вероятно. Той нанасяше достатъчно поразии и сам.
— Почти със сигурност има подкрепление — информира ме Казанова, прокарвайки треперещи ръце по леко измачкания му костюм. — Остави вътрешните защити да се справят с тях.
Асансьорът ни остави в просторен кабинет, който много приличаше на будоар. Навсякъде имаше огледала и fat chaises и бар покрай едната стена, който беше почти толкова голям, колкото този долу. Добре изглеждащ секретар, който можеше да се присъедини към групата на инкубусите, ако вече не беше, се опита да ни предложи освежаващи напитки, но Казанова го отпрати с махване на ръка.
Ние преминахме бързо през редица врати и се озовахме във вътрешен, облицован с плюш, офис.
Казанова игнорира голямото легло, което бе разположено нелепо в ъгъла, и двете жени само по бельо, изтегнати върху него. Той премина през многоцветна модернистична картина, която покриваше по-голямата част от едната стена и аз го последвах, като пренебрегнах намръщените погледи, които ми хвърлиха момичетата. От другата страна имаше тясна стая, която беше празна, с изключение на една маса, стол и огледало, което висеше на стената. Той махна с ръка пред повърхността на огледалото и то заблестя подобно на мираж в пустинята. Аз се досетих, че по този начин той проверяваше своите подчинени.
Бях виждала и преди подобни устройства. Тони никога не бе използвал охранителни камери, тъй като всичко, което се захранваше от електричество, не работеше добре съвместно с могъщите магически защити и в крепостта му във Филаделфия беше пълно с такива неща. Аз трябваше да науча всичко за неговото охранително оборудване, за да го избегна, когато исках той да не узнава определени неща, като кражбата на персоналните му файлове и изпращането им на федералните. Не че това проработи особено, но поне не ме хванаха при подготовката. Аз открих, че всяка отразяваща повърхност може да действа като монитор на други блестящи повърхности на определен радиус. Имайки предвид броя на огледалата и всички полирани мрамори навсякъде в това място, вероятно Казанова можеше да проверява всичко, с изключение на спа центъра.
Той промълви някаква дума и се появи изображение на бара. Аз се зачудих на деформацията в картината, докато не разбрах, че използва като шпионка огромният китайски гонг зад бара. Той бе изпъкнал, така че такава бе и картината с лека отсянка на бронзово. Видях гърбовете на трима души, които идентифицирах като магове воини по количеството оръжия, които носеха. Не видях Приткин и леко се притесних, че Енио го е изяла.
Тя определено изглеждаше способна на това. Съмнителната стара жена бе заменена от покрита с кръв дивачка, чиято глава докосваше края на украсените с ресни фенери, които висяха от главния полюлей. Косата й все още бе сива, но тялото и определено бе променено и сега тя имаше пълния набор от очи и зъби. Зъбите й бяха по-дълги и остри от тези на вампирите, а очите й бяха жълти и приличаха на котешки. Тя изглеждаше вбесена, може би, защото бе държана от магическа мрежа, изработена от магове. Тя я разряза с дългите си 4 инча нокти и тя се съдра като хартия, но преди да успее да помръдне, тънките нишки се изплетоха отново от само себе си, задържайки я.