За мен положението изглеждаше като без изход и са зачудих защо сестрите й, които все още безделничеха на бара, не се намесват. Едва си помислих това, когато Пемфредо погледна нагоре към гонга. Тъй като беше неин ред да носи окото, тя успя да ми намигне, преди да се отпусне отново.
Спомних си, че когато търсех информация за сестрите след тяхното освобождаване Пемфредо бе наречена „господарката на тревожните изненади“. Не бях сигурна какво означава това, но тъй като на тези трите им бе възложено да пазят Горгоната, считах, че може би имат някакъв военен талант. Но имайки предвид какво се бе случило с Медуза, явно не бяха достатъчно ефективни.
Сякаш ме бе чула, Пемфредо внезапно обърна погледа си към най-близкия маг, деликатна азиатска жена, която дори нямаше време да изкрещи преди тежкият лакиран полюлей да се стовари върху главата й. Парченца разцепено дърво се разхвърчаха навсякъде и жената изчезна под купчина червени, копринени фенери. Изглежда, че момичетата бяха практикували това.
Магът се опита да изпълзи от купа няколко секунди по-късно, смачкан и кървав, но поне все още дишаше. Тя не беше в състояние да се присъедини отново в битката, а нейните спътници имаха проблем с това да задържат сами Енио. Тя разкъса мрежата по-бързо, отколкото те можеха да я възстановят и сякаш започна да се пита кой да бъде пръв. Не можех да кажа дали тя изглеждаше отегчена, но дори и с гръб към мен маговете бяха напрегнати, а вдигнатите им ръце видимо трепереха.
— Имаме проблем — каза Казанова.
— Пфу.
Аз наблюдавах как Пемфредо се втренчи в друг от маговете, който изведнъж бързо се простреля в крака. Дено сърбаше бира и се опитваше да флиртува с новия сервитьор, който бе легнал на земята зад бара с ръце върху главата си. Казанова сигурно щеше да иска репарации след битката днес. Аз реших, че мога да живея и без да научавам какъв талант притежаваше Дено.
— Не. Имам предвид, че наистина имаме проблем.
Аз вдигнах погледа си при тона на Казанова, за да видя как един вбесен маг седеше на вратата и беше насочил пушката си към нас.
Въздъхнах.
— Здравей, Приткин.
— Отзови харпиите си или това ще е много кратък разговор.
Аз въздъхнах отново. Приткин имаше този ефект върху мен.
— Те не са харпии. Те са Греи, древногръцки полубогини. Или нещо подобно.
Приткин се подсмихна. Той правеше това най-добре, с изключение на убиването на разни неща.
— Естествено, че ще вземеш страната на чудовищата. Отзови ги.
Гняв се прокрадна в думите му, който заплашваше да се превърне в нещо по-реално в най-скоро време.
— Не мога.
Това беше истина, но не бях изненадана, че не ми повярва. Не можех да кажа, че Приткин вярваше на нещо, казано от мен; това ме караше да се чудя защо изобщо говореше с мен. Разбира се, разговорът едва ли беше на челно место в списъка му. Той трябваше да е някъде след завличането ми при Сребърния кръг, където щеше да ме хвърли в наистина дълбока тъмница и щеше да изгуби ключа.
Открих, че зареждането на рязаната двуцевка прозвуча много силно в малката стая.
— Направи, каквото ти казва, Каси — заприглася и Казанова. — Аз харесвам това тяло такова, каквото си е. Ако то получи голяма дупка, ще бъда много разстроен.
— Да, и това е всъщност това, което ни тревожи.
Коментарът дойде от призрака, който току-що премина през стената. Казанова замахна в негова посока, сякаш искаше да размаже досадна муха, но го пропусна.
— Мислех си, че се предполага, че инкубусите трябва да бъдат очарователни — каза Били, отдръпвайки се от пътя.
Казанова не можеше да види Били, но демонските му сетива очевидно го чуваха. Върху красивото му чело се появи раздразнителна бръчка, но той не благоволи да отговори. Аз бях доволна от това, което значеше, че Приткин не можеше да бъде сигурен, че той е тук.
Били Джо беше това, което беше останало от Ирландско-американски комарджия, който обичаше разпуснатите жени, мръсните памфлети и маменето на карти. Именно поради последното, той бе убит на 29 години. Двама каубои не бяха харесали лекия му ирландски акцент, ризата му с жабо или фактът, че момичетата са му обръщали много внимание. Но истинският удар бил, когато той спечелил прекалено много ръце на карти и те го хванали, че крие едно асо в ръкава си. Малко след това Били се запознал с вътрешността на един чувал, който на свой ред опознал дъното на Мисисипи.