Така щял да приключи един колоритен, макар и скъсен, живот. Но няколко седмици по-рано Били бил спечелил доста неща от една контеса, която го била посетила — или поне той твърдеше, че тя притежава титла — едно, от които била грозна рубинена огърлица, която действала като талисман. Тя извличала магическа енергия от природата и я предавала на нейния собственик или в нашия случай на нейния притежател призрак. Духът на Били се вселил в огърлицата, която събираше прах в един антикварен магазин, когато я открих, докато търсех някакъв подарък на моята всеизвестно придирчива гувернантка. Аз виждах духове през целия си живот, но дори аз бях изненадана от моя подарък, който бях закупила.
Скоро открихме, че не само бях единственият човек, който можеше да го види през всички тези години, но и бях единственият притежател на огърлицата, който можеше да доставя енергия в излишък на съществуването, което тя осигуряваше. С редовни дарения от моя страна аз получих помощта му за моите разнообразни проблеми. Или поне на теория.
Той улови погледа ми и сви рамене.
— Това място има прекалено много входове. Не можех да наблюдавам всичките. — Той погледна зад мага. — Той е довел помощник със себе си. Той гледаше към нещо, което приличаше на глинена статуя с човешки размери. Аз я бях объркала първия път, когато я видях, но в действителност това беше голем. Равините бяха обучени в магията кабала и те бяха изобретили тези създания, но в днешни дни те вече бяха популярни сред маговете воини като техни асистенти — може би, защото бе трудно да нараниш нещо, което нямаше вътрешни органи.
Аз обмислих няколко стратегии, но никоя от защитите ми не изглеждаше добра идея. Несиметричният пентаграм, който бе татуиран на гърба ми, в действителност представляваше страж, който можеше да спре повечето магически атаки. Той бе изработен от самия Сребърен кръг и аз го бях виждала да върши някои наистина изумителни неща, но не знаех дали може да спре немагическото нападение от този вид. Времето не беше подходящо да го пробвам.
Аз имах и гривна, направена от малки включени една в друга ками, която изглежда харесваше Приткин по-малко и от мен. Някога бе принадлежала на един тъмен маг, който я бе използвал да разрушава разни неща. Той беше зъл и предполагам, че така беше и с гривната, но не можех да се отърва от нея. Аз се бях опитала да я заровя, да я хвърля в тоалетната или на боклука, но нищо. Независимо какво правех на следващия път, когато погледнех, тя отново беше на китката ми, цяла и блестяща, проблясвайки към мен безочливо. Понякога тя вършеше работа и в повечето случаи се подчиняваше на командите ми, но никога не пропускаше да си припомни старите времена. Съвсем сама тя бе изпратила два призрачни ножа, които да прободат Приткин последния път, когато се бяхме срещнали. В момента ръката ми с гривната бе дълбоко заровена в джоба ми; нямаше нужда нещата да ескалират дотолкова. За щастие имах и друга възможност.
— Хей, Били. Мислиш ли, че можеш да обсебиш голем?
Очите на Приткин не се разколебаха, но раменете му леко потръпнаха.
— Никога не съм опитвал.
Били се понесе и фиксира голема без ентусиазъм. Той не обичаше обсебванията. Те източваха енергията му и често не проработваха.
Вместо това любимият му трик беше да премине през някой, събирайки и разсейвайки мислите му и оставяйки един или два знака за своето присъствие след себе си. Но това нямаше да ни помогне сега.
— Предполагам, че и ма само един начин да разберем — промърмори той. В момента, в който Били влезе в нещото, открих защо експериментите се извършваха в контролирани условия. Големът започна да се накланя към външния офис, събаряйки няколко саксии с цветя и карайки момичетата да се разпищят. След това той смени курса и се блъсна в Приткин, който се просна на земята.
Не можех да кажа дали това беше възхитително, но се съмнявах, тъй като съществото започна да рикошира из стените на тесния кабинет като топче за пинг-понг. Той ме удари, без да иска и ме запрати, препъвайки се, върху мага. Започнах да крещя на Били да излезе нещото, но въздухът ми бе изкаран от коленете на Приткин, които ме удариха в корема, когато паднах върху него. За да бъда честна, моите високи токчета май нараниха някои негови чувствителни места, но това си беше случайно. Не мисля обаче, че неговите колена ме удариха случайно.