— На сцената.
— Бях там. Празно е.
— Отидоха в стаята на Лорд Дракула за оръжия. — Лицето му се сгърчи от болка, но мислех, че е не толкова заради раните му, отколкото заради мисълта, че господарят му е в опасност. Никога не бях срещала по-малкия неизвестен брат на Мирча, но и не бях ентусиазирана от тази идея. Това, което наистина ме безпокоеше, беше битката. Половината Сенат беше след тях, а те губеха време в дуели?
— Защо се бият?
— Ако моят господар спечели, ще е свободен — брат му се закле. Но ако спечели Лорд Мирча, той ще се върне в плен, вероятно завинаги! — Големият мъж започна да плаче, сякаш сърцето му щеше да се разбие. Въздъхнах. Трябваше да зная. Разбира се, че Дракула не искаше да се върне в затвора или каквото и да е убежище, което Сената е установил за луди вампири. Но докато той и Мирча се биеха, Мира и нейните нови приятели щяха да сложат край на спора като ги убият и двамата.
Обърнах лицето на човека срещу мен.
— Защо се изгаряш сам?
— Лорд Дракула ми заповяда, заради провала ми да държа Лорд Мирча далеч от местонахождението му. Той дойде тук преди час и аз нямаше да му кажа нищо, но тогава всичко, което знаех, се изля от мен.
— Мирча може да бъде много убедителен.
— Моят Господар беше много щедър като не сложи край на живота ми, заради тази некомпетентност.
Очите му заискряха като на истински вярващ. Дори не се опитах да го убедя, че неговия Бог беше чудовище.
— Как е името ти?
— Ейбрахам Стокър, госпожо. Управлявам театъра.
Схванах със закъснение. Добре, това обясняваше доста неща.
— Вече трябва да е късно. Прибери се у дома и потърси медицинска помощ за изгарянията си. Ако някой попита, проверявал си сос тук в кухнята и си се залял с него.
Той кимна, но изглеждаше разкъсан отвътре, така че използвах внушението на Августа. Изразходи ми много енергия и ми трябваше доста усилие да устоя на импулса да го грабна за едно бързо захапване. Да бъдеш в тялото на вампир имаше някой недостатъци.
Стокър се запъти да се тръгва, но рязко спря на половината път до вратата. Главата му се завъртя към мен, независимо от факта, че тялото му остана обърнато на другата посока. Още един инч и щеше да счупи врата си.
— Кажи ми, ако можеш, какъв вид дух си, за да обладаеш толкова лесно вампир повелител?
— Казах ти да си вървиш! — погледнах го предпазливо. Гласът му прозвуча смешно, ниско и с по-голям контрол.
— А аз му казах да остане. Изглежда, че знаем кой е по-силния тук, нали? Усетих много гадно присвиване в стомаха си.
— Кой си ти?
— Аз съм този, който е толкова разгневен на отвратителните удари и тласъци на света, че съм тъй безотговорен напук на света.
Премигнах.
— Какво?
Той се засмя и беше гърлен, секси звук, какъвто бях напълно сигурна, че мъжът, който се гореше със свещите, не можеше никога да възпроизведе.
— Толкова скоро ли ме забрави? След като се видяхме едва миналата нощ?
— Миналата нощ? — Отне ми секунда, но крушката светна. — Ти си Духът от топката!
— Инкубус, моля ви, госпожо. — Трепнах от изненада. Ето какво е бил. Виждала бях много инкуби, но никога извън гостоприемника. — Може ли да злоупотребя с нашето запознанство, като попитам защо си тук?
— Първо ти.
Той въздъхна.
— Предпочитам да не използвам това тяло повече от необходимото. То изпитва голяма доза дискомфорт. Довери се на господаря си да провали плановете ми, без дори да знае какви са те.
— Какви планове? — Вратът ме болеше само като го гледах. Преместих се, така че главата на Стокър вече да не е под онзи странен ъгъл.
— Това трябва да обсъдим.
— Виж, наистина нямам време за приказки! — Опитах се да мина покрай него, но огромното тяло блокираше вратата. — Махни се от пътя ми. — Можех да го преместя, разбира се — дори и без да се е хранила скоро, Августа беше по-силна от човек — но не исках да нараня Стокър. Беше преживял достатъчно една нощ.
— Не, не мисля така. Доколкото си спомням, ти направих нещо като услуга по време на последната ни среща. Очаквам да я върнеш.
— Как да я върна? — Не ми харесваше на къде отива този разговор.
— Нуждая се от тяло за вечерта, а това се оказва ненужно. Ще рухне всеки момент. Имам нужда от силно тяло и твоето ще свърши работа.