Очите й се разшириха, след което придоби убийствено изражение.
— Ти!
На Мира определено не й хареса, че притежавам по-силно тяло, защото тя се присегна към гърлото ми, нейните протягащи се ръце се превърнаха в нокти. Опитах се да отблъсна ръцете й с минимални наранявания и за двете ни, но това, което получих в замяна, бе ръмжене и ритник по пищяла.
Аз я зашлевих достатъчно силно и главата й се отметна назад, а очите й за кратко загубиха фокуса си, давайки ми няколко секунди, за да погледна битката. Магическият меч беше изчезнал, а няколко от ножовете на Приткин бяха на земята, като тяхната жизненост бе загубена поради ефекта на нулевата бомба. Вампирите се бяха справили с другите, като просто им бяха позволили да се забият в плътта им толкова дълбоко, че не можеха да се измъкнат отново. И двамата бяха кървава каша, но бяха оцелели. Не бях толкова сигурна за Приткин обаче. Той беше извадил своя пистолет, но стоманените куршуми не можеха да направят кой знае какво срещу господари вампири, дори и да предположихме, че те са свързани. Внезапно Били се появи на сцената, в моето тяло, но с неговата наперена походка. Той погледна нагоре, както и Мира и тя се засмя. Един поглед и разбрах защо — гредите от покрива валяха върху вампирите. Те се изсипваха от покрива, прозорци, врати — Боже, трябваше да има стотици от тях. Гледах ги с изумено страхопочитание, а гласът на Августа в главата ми ми казваше това, което вече знаех. Бяхме прецакани.
Един вампир се срина пред мен, падайки от третия етаж, като дори не можа да се задържи върху краката си. Преди да успея да го огледам добре, Били бръкна в джоба си и хвърли нещо към нас. Видях проблясък на злато, когато малкото нещо описа дъга във въздуха, след което се промени. Орелът на Мак се спусна надолу с красиво пикиране, замъглени сиви пера на фона на тъмния театър, но с тези блестящи очи, ясни, както винаги, и внезапно вампирът вече не беше там. Писък, тъп звук и той се приземи пред мен, като сега липсваше солидно парче от гърлото му. Той беше господар — щеше да оживее — но скоро нямаше да може да участва в никаква битка.
Вампирите атакуваха на рояк, заливайки сцената и Били хвърли останалите стражи във въздуха в блестяща дъга. Вълна от фучащи, съскащи и виещи зверове се нахвърлиха яростно върху вампирите. Миниатюрно торнадо отнесе повече от половината, понасяйки със себе си дъски, разхвърляйки тела навсякъде, преди да отмине. Змия с размера на анаконда се уви около врата на един вампир, навивайки се до нивото на очите му, като го накара да залита, не виждайки, след което падна от сцената в местото, отредено за оркестъра. Огромен вълк скочи върху друг, ръмжейки и късайки парчета от тялото му, докато един паяк с големината на Фолксваген, омота друг с копринените нишки, на които висеше от дъските на покрива, с огромно задоволство.
Мира отново привлече вниманието ми, опитвайки се да ме прободе. За щастие, Августа вярваше в китовата кост за възпиране на подобни неща. Резултатът беше натъртено мое ребро, докато Мира стоеше с притъпения кол. Изтръгнах го от ръката й.
— Вече съм Пития! Това няма да се промени!
Мира само се засмя.
— Вече убих една Пития — каза тя злобно. — Какво толкова, ако са повече?
— Ти си убила Агнес?
Почти се оставих да ме изненада. Не ме изненадваше толкова това, че тя е способна на това, колкото какво се случваше със запрещението?
— Тогава защо ме преследваш? Дори и да умра, ти няма да станеш Пития!
— Ако си умна, то знаеш, че има различни пътища за всеки проблем. — Тя погледна участниците в битката. — Ще видим какво не може да бъде променено!
Другата топка се заплете в полите ми, но един ритник на Мира я накара да се затъркаля бавно по пода в посока към битката. Най-накрая успях да я хвана, сграбчвайки цяла шепа от косата й, но въпреки че трябваше да я е заболяло, тя се усмихваше, очите й следяха черната сфера, сякаш тя съдържаше тайните на всичките й мечти. Имайки предвид, че мечтите й включваха хаос и смърт и факта, че вероятно бе получила този подарък от добрия й приятел Распутин, реших, че нещата ще станат много зле, ако сферата стигне целта си и прекоси сцената.
Това беше точно като моето видение — Мирча, покрит с кръв, биейки се за живота си, а някой от сенките хвърли оръжие към него. Знаех какво ще се случи след малко, но с Мира, която се бореше с мен за всеки инч от пътя, нямаше да мога да стигна топката навреме, за да я спра. Захвърлих я настрани и се спуснах след малкото приспособление.
Не бях направила и две крачки преди тя да ме хване и се чувствах така, сякаш се опитвах да се измъкна от разярен октопод — накъдето и да мръднех, тя се оказваше там първа. Нормално Августа щеше да е способна да се справи с нея с една ръка и да избяга или да я изпрати в безсъзнание. Но първото щеше да ме забави, а колкото до второто — не познавах силата на Августа толкова добре, за да рискувам.