— Той е вътре, уверявам те.
— Сега какво? — попитах аз, когато неговите черти отново придобиха благосклонно изражение.
— Ще чакам — каза той, с много повече спокойствие, отколкото бих имала аз на негово място. Но ако си безсмъртен, предполагам, че ти се променя мирогледа с течение на годините и няма какво толкова да те изненада. Миглите на Приткин помръднаха.
— Мира я няма — казах му, преди да може да попита.
Той кимна, но не каза нищо.
Погледнах отново към моя неочакван съюзник.
— Видя ли Мирча?
Предполагах, че е оцелял, тъй като иначе щеше да се наруши последователността на виденията, но трябваше да бъда сигурна.
— Предполагам, че се е измъкнал.
Той започна да избледнява и аз хванах ръката му, за да го спра.
— Благодаря ти за помощта. Знам, че не го направи за мен, но както и да е. — Внезапно осъзнах нещо. — Дори не знам името ти. Аз съм Каси Палмър.
Нещото се промени до светло розово.
— Малко хора си правят труда да питат — каза то с доволен глас. — Използвал съм много имена през вековете. То зависи от пола и културата на тялото, което съм обладавал. Веднъж бях Айслинг в Ирландия, Сапна в Индия, Аметс във Франция. Наричай ме, както искаш, Каси.
Появи се по-тъмна сянка, почти роза, което, предполагах, беше добре, защото почна отново да цитира Шекспир.
— Кога ще се срещнем отново тримата, в бурята, светлината или дъжда? Когато врявата е налице, битката е загубена или спечелена.
Нещото започна отново да избледнява и този път го пуснах. Приткин се хвана за края на ложата за оркестъра и се изкачи на сцената. Застана на ръба на сцената и ми подаде ръка, но я игнорирах. Нещо ме човъркаше. Беше така, сякаш имах парче от пъзел, но не знаех нито какво представлява, нито къде да го сложа.
— Ранена ли си? — Гласът на Приткин стигна до мен.
— Не.
Най-накрая поех ръката му и се качих на сцената. Почти в момента, в който го направих, истерични викове избухнаха от мястото зад мен. Стокър се беше събудил и без инкубусът, който го защитаваше, неговите рани се проявиха с пълна сила. Изгарянията бяха болезнени, а такива като неговите бяха направо мъчителни. Приткин скочи отново в дупката, но жалостните ридания на мъжа не преставаха.
Щях да го последвам, когато една черна кутия се провеси пред мен и изпълни полезрението ми. Нисък, плътен глас измърка в ухото ми.
— Добър вечер, Проблем.
Петнадесета глава
Не отговорих, внезапно зашеметена от безмерната вълна на облекчение, която ме заля, чувайки този глас, който звучеше богат и жив. Контролирах изражението си, очаквайки заклинанието да се обади, но нищо не се случи. Имаше топла вълна от удоволствие, щастието пропълзя по кожата ми само от факта, че бях близо до него, но нищо по-сериозно. Бях забравила — в тази ера ужасното нещо като дамгосването все още бе нещо ново. Не беше имало време да набере достатъчно сила все още. Но щеше. И то голяма сила.
Взех кутията. Тя изглеждаше точно като моята.
— Какво е това?
Тъмни очи срещнаха моите, блестейки порочно.
— Предлагам ти сделка.
Стокър, обезумял от болка, най-после изпълзя от ложата на оркестъра и се запъти към централната пътека. Приткин го последва, но дори не можех да си представя защо. Може би, Мирча можеше да изтрие паметта му, въпреки че не смятах, че е необходимо. Когато той щеше да опише години по-късно обърканата версия на това, което се беше случило, всички щяха да я приемат като фантастика.
— Побързай — извиках аз, а Приткин махна с ръка, преди да изчезне през вратите към лоби бара.
Мирча се усмихна и това беше едно от най-добрите му постижения, въпреки факта, че беше покрит с кръв, повечето от която беше негова. — Заинтересувана ли си да продължиш своята свада с тази мъжкарана, която беше по-рано тук?
— Какво?
Погледнах към кутията за момент, неразбираща. Тогава това, което каза, започна да ми просветва. Не. Няма начин. Толкова упорито се опитвах да намеря Мира и сега тя беше в ръцете ми? Или, за да бъда по-точна, завряна под носа ми? Това беше фантастично.
— Аз планирах капана за брат си — каза Мирча. — Но когато видях, че той е почти пленник, реших да го използвам за други цели. Младата… жена… допусна грешката да отиде на балкона, за да се наслаждава на последствията от своето устройство. Намерих я там.