Докато се борех да си поема достатъчно въздух, за да кажа на Били да излезе, ме обля много познато и крайно нежелателно чувство. Пътуването през времето трябваше да бъде под контрола на Пития, а не обратно, но някой трябваше да обясни това на моята сила. Единствено имах време да си помисля „О, не, не точно сега.“ преди да попадна в студената, сива зона между времената.
След моето кратко свободно падане, земята връхлетя върху мен и аз се строполих с лице върху нея. Когато погледът ми се проясни, идентифицирах повърхността като килим с червени и черни ориенталски мотиви, опънат върху много твърд дървен под. За секунда си помислих, че отново съм в бара, но след това забелязах два чифта крака пред мен. Те не изглеждаха така, сякаш принадлежаха на някой турист.
Жената носеше малки, черни, копринени обувки пръснати, блестящи мъниста върху пръстите. Те подхождаха на украшението на натруфената й черна, вечерна рокля, подгъвът на която бе на около фут от мен. Украсената с мъниста тъкан стигаше отпред до изключително тънка талия, след което изчезваше и аз предположих, че това беше, за да не разсейва погледът от диамантите, които жената носеше, провесени около тънката й шия и захванати за златните й къдрици. Аз се загледах в прекрасните й сини очи, свити от антипатия, които тя бе насочила към мен и бързо погледнах настрани. Не беше добра идея да се взираш дълго в очите на вампир, а тя беше точно това.
Изправих се на крака и тогава получих нов шок. Почти паднах отново — само Тони би бил достатъчно садистичен да накара сервитьорка да носи триинчови токчета — но една ръка се протегна да ме задържи. Много позната ръка.
Подобно на жената и нейният придружител бе облечен вечерно, с черен фрак върху ниско изрязана жилетка, бяла риза и бяла папийонка. Неговите излъскани обувки блестяха по-силно от малкото му на брой бижута — обикновени златни ръкавели, които подхождаха на шнолата, с която косата му бе прибрана в конска опашка на тила. Дискретните аксесоари не ме изненадаха — Мирча никога не бе обичал показните дрехи. Това, което ме изненада, бе обзелото ме чувство на радост, което ме обля, когато очите ни се срещнаха.
Внезапно бях ударена от неговата абсолютна мъжка красота. Той бе толкова елегантен, че задържах дъха си, от главата до петите, подобно на някой танцьор или бегач на дълги разстояния — или това, което беше, продукт на благородна кръв, предавана от поколения. Само една черта не подхождаше на тази картина: устата му не беше с тънки устни, а имаше пълни, прекрасно оформени такива.
Явно в родословното дърво имаше повече селска кръв, отколкото фамилията можеше да признае, хора, които може и да не притежаваха външността и грацията на техните господари, но които знаеха как да се смеят, танцуват и пият със страст, която аристократите бяха забравили. Предполагаше се, че Дракула е роден от едно страстно циганско момиче, но понякога се чудех дали мълвата не бе объркала и вместо него Мирча не беше този, който имаше циганска кръв. Ако това бе така, то му отиваше.
Ръцете му бяха обхванали лактите ми леко и безучастно, но поради някаква причина това докосване накара цялата ми ръка да изтръпне. Опитах се да почувствам магията, за която ми говореше Казанова, но не можах да открия нищо. Ако не знаех, можех да се закълна, че няма никакво заклинание.
Смътно осъзнах, че ръцете ми бяха започнали да приглаждат плътната коприна на жилетката на Мирча. Тя бе тъмночервена с избродирани червени дракони върху нея и изглеждаше малко крещяща за неговия вкус, въпреки че тоновете, наложени един върху друг, правеха мотивите почти невидими, освен ако светлината не паднеше директно върху тях. Усещах бродерията гладка под връхчетата на пръстите си, прекрасен, сложен дизайн. Можех да видя дори малките люспи на драконите. И тогава моите бродещи ръце напипаха нещо далеч по-интересно, лекото изпъкване на зърната, едва доловими под няколкото слоя дрехи.
Проследих ги нежно с върховете на пръстите си, като цялото ми тяло вибрираше от удоволствие от това незначително усещане. Близостта ми с Мирча не предизвикваше вцепеняването, което се бе появило в резултат на опита за съблазняване на Казанова. Можех да се отдръпна; само че не можех да се сетя за нищо друго, което да исках по-малко от това.