Оставяйки тялото ми назад, означаваше да рискувам смъртта си, въпреки че бях намерила друг дух, който да се грижи за него, докато ме нямаше. И тъй като единственият на разположение обикновено бе Били Джо, това беше нещо, което се опитвах да избягвам. Особено във Вегас, където всичките му любими пороци бяха под ръка. Друг недостатък на това да пътувам в духовна форма беше това, че тя изсмукваше енергията ми прекалено бързо и не ми позволяваше друго, освен да обсебя някой и да изтегля енергия от него. Но на мен не ми харесваше да пия от една и съща чаша като някои други, а още по-малко да използвам чужди тела. След като станах наследница на Пития, придобих способността да запазвам формата си по време на тези пътувания, въпреки че това също беше недостатък. Веднъж обсебването на една жена доведе до нараняването й — почти й отрязаха пръста на крака — но нараняването не ми се отразяваше, когато напуснех тялото, за да се върна в моето собствено. Но ако сега нещо ми се случеше, то нараняването щеше да остане и след като се върнех в настоящето. Едно от предимствата на сегашната ситуация беше, че духовете не притежаваха много сила. При определени условия те можеха да канибализират други духове, но нападението на живо тяло обикновено извличаше от тях много повече енергия, отколкото получаваха. Но въпреки това нямаше нужда да я провокирам.
— Скоро ще се махна оттук — казах аз, надявайки се, че това е истина. — Трябва да изпълня една поръчка и след това изчезвам.
— Тогава ти не участваш в шоуто? — попита главата, като изглеждаше разочарована.
— Аз съм само посетител — казах бързо, тъй като очите на жената започнаха да хвърлят искри. Това не беше добър знак за духовете — това означаваше, че те събират сила си, за да я освободят върху теб. — Наистина, искам да се махна, но все още не мога. Надявам се, че това няма да продължи дълго.
— Другият каза името — произнесе тя напевно, нейната тъмна коса се развяваше нежно около лицето й, докато силата й нарастваше. — Но след като отрови виното, тя не може да напусне. Сега ти си тук. Това трябва да спре.
— Тя? — Това не ми хареса. — Единственият човек, който дойде с мен, е мъж. Може би сте го видели? Около метър и осемдесет, рус, облечен като терминатор? Съжалявам — казах, когато тя сбърчи леко чело. — Имам предвид, че той носеше дълго палто, което покрива всевъзможни оръжия. Той ще се върне скоро и ние ще разрешим случая.
— Не ни интересува мага — каза призракът сурово. — Ти и другата жена сте заплаха. Трябва да напуснеш това място.
— Страхувам се, че тя е един вид териториална — каза главата съчувствено. — Ние сме тук от много дълго време. Тази земя е принадлежала на семейството ми много преди да построят театър върху нея и тя ни подхранва. — Той ми хвърли дяволит поглед. — Напоследък е доста забавно. Проклетите пуритани затвориха всички театри, както и клубовете, публичните домове и всичко друго, с изключение на църквите. Те дори забраниха спортните събития в събота! Те бяха така мили първо да ме обезглавят, преди да преживея всичко това. Но накрая ние спечелихме, нали?
— Ъхъм.
Аз почти не слушах. Всеки дух, който някога бях срещала, искаше да разкаже историята на живота си и ако не се бях научила как да кимам и да се усмихвам, докато си мислех за други неща, отдавна щях да полудея. А аз имах много неща за обмисляне.
От малкото, което бях открила за новата си длъжност, повечето от слуховете, които ми носеше Били Джо, структурата функционираше по този начин: ако някой от собствената ми епоха се замесеше с времевата линия, топката беше в моята половина. Това беше мой проблем и трябваше да го оправя. Но ако някой от друго време се опиташе да се намеси, това беше в сферата на Пития от онова време. Ако това беше истина, намесата, която ме бе довела тук, би трябвало да е от моето време. Но единственият човек, който познавах и който можеше да прескача през вековете, не беше в състояние да прави това. Били с помощта на някои от неговите призрачни контакти беше проверил и ме увери, че раните, които нанесох на духовната форма на Мира, са се проявили като физически наранявания, когато тя се върнала в тялото й. А тя нямаше начин как да излекува подобни рани за една седмица.
Но ако жената, за която духът говореше, не беше Мира, то тогава тя можеше да бъде само друга Пития. Може би моята сила се беше объркала или аз бях призована да помогна да бъде разрешен сложен проблем. И тъй като не бях наясно как работи тази машина, всичко беше възможно. Ако можех да я намеря, бих могла да помоля за малко внимание и да я накарам да изпрати мен и Приткин обратно там, където принадлежахме.