— Не ме интересуват твоите проблеми — каза ми свирепо. — Колко искаш, за да ги махнеш оттук?
— Не става въпрос за пари. Ти знаеш какво искам.
Опитах се дискретно да издърпам шортите, които носех в по-удобно положение, но си мисля, че той забеляза това. Трудно бе да изглеждаш заплашителен в костюм на дявол, украсен с пайети и комбиниран със заострена опашка. Порочната Скарлет не изглеждаше добре с моите ягодоворуси къдрици и най-бялото от белите лица. Приличах на купидонова кукла, която се опитва да си играе с лошите момчета — не се учудвах, че той не беше впечатлен. Но аз трябваше да измисля някакъв начин да стигна до него, без да бъда разпозната и заех костюма от стаята за почивка на служителите, тогава ми изглеждаше добра идея.
Казанова запали цигарата си с малка златна запалка.
— Ако ти имаш желание да умираш, това си е твоя работа, но аз няма да си пъхна главата в торбата, като раздразня Антонио. Този човек е вманиачен на тема отмъщение. Ти би трябвало да си наясно с това.
Имайки предвид, че Тони, господар вампир и мой стар настойник, беше начело на списъка от хора, които ме искаха погребана, не можех да оспоря това, което Казанова каза. Но аз трябваше да го намеря, както и човекът, който подозирах, че е с него или гробът нямаше да е нужен — от мен нямаше да е останало нищо, което да се погребе. И тъй като някога Казанова бе вторият човек на Тони, се обзалагах, че той знаеше къде се крие това лукаво старо копеле.
— Мисля, че Мира е с него — казах кратко.
Казанова не попита за детайлите. Не беше особена тайна, че Мира беше последният човек, който се опита и ми помогна да се отърва от смъртната суета. Това не беше лично — може би бихте казали, че това е повече бизнес ход — докато не направих няколко дупки в тялото й. Не би било трудно да се предположи, че сега нещата бяха станали лични.
— Моите съболезнования — промърмори Казанова — но това е единственото, което мога да предложа. Разбираш, че моето положение е малко… нестабилно.
Това беше начинът да отклони молбата ми. Това, че Казанова бе заел толкова важно място в криминалната организация на Тони, бе необикновено, да не кажа нещо повече. Обикновено демоните не бяха желани съперници от вампирите, но пък инкубусите не бяха на върха на силовата скала на демоните. Всъщност, по-голямата част от демоните ги смятаха за нещо като пречка. Въпреки това Казанова беше необикновен инкубус.
Преди векове той превзел тялото на привлекателен испански дон, мислейки си, че ще може да замени остаряващото тяло на приемника си за по-нова версия. Той не бил осъзнал, докато вече не станало късно, че всъщност е превзел новороден вампир, който бил прекалено млад, за да знае как да го изгони. Преди вампирът да открие как да направи това, те стигнали до споразумение. Опитът на вековете, който Казанова имал в прелъстяването, помогнал на вампира да се храни по-лесно, а това да има на разположение тяло, което не остарявало и нямало да умре, напълно устройвало Казанова. И когато Тони решил да организира инкубусите на щатите в печеливша за него спогодба, Казанова бил перфектният избор да я оглави.
Неговото спа Decadent Dreams2 се намираше в уродливата сграда на Тони — казиното Данте. Докато съпрузите залагаха съдбата на семействата си на рулетката, техните пренебрегнати съпруги се утешаваха с екстравагантните спа процедури, измежду другите неща, предлагани в съседното помещение. Тони забогатя от тези процедури, инкубусите получаваха повече похот, отколкото можеха да поемат, а дамите излизаха с руменина, която траеше с дни. Всъщност това беше една от дейностите на Тони, която заслужаваше най-малко порицание, само дето беше абсолютно незаконна — въпреки че повечето хора не вярваха, проституцията във Вегас бе абсолютно забранена. Но пък вампирите никога не бяха обръщали особено внимание на човешките закони.
— Какво е наказанието сега за търговията с роби? — попитах аз спокойно. — Обзалагам се, че това прави примката доста поносима.
За пръв път Казанова изгуби надменния си вид. Той изпусна цигарата и гореща пепел се поръси по костюма му, като остави малки дупчици по коприната, преди да успее да ги изчетка.
— Никога не съм имал нищо общо с това!
Не бях изненадана от реакцията му. Тони бе нарушил и вампирските и човешките закони, като се бе заел с изключително доходоносната, но доста опасна търговия с магически същества. Сребърният кръг — съветът на маговете, който бе като Сената на вампирите, но за магическата общност — се бе противопоставил бурно на идеята, а и техният договор с вампирите не допускаше подобна търговия. Да игнорираш договора означаваше да рискуваш да предизвикаш война и Сенатът само за това би пробол Тони с кол, ако вече нямаха толкова много други причини да го искат мъртъв.