— Проклятието. Не познавам никой, който може да направи нещо подобно иначе не бих…
— Какво е това проклятие?!
Той го изговори бавно, което обаче не помогна. Сервитьорът ни донесе по едно питие и аз погълнах част от моето, настроението ми още повече се помрачи.
— Не играя игрички, Каси. Ти знаеш какво съм аз. Мислиш ли, че не мога да го видя? — попита той нетърпеливо. Тогава нещо в изражението ми накара очите му да се разширят. — Ти наистина не знаеш, нали?
Аз го погледнах сърдито. Още усложнения. Точно от това имах нужда.
— Обясни ми или…
— Някой, могъщо магическо същество или господар вампир, ти е направил заклинание за притежание — каза той търпеливо, след което се поправи. — Не, не точно такова заклинание, по-скоро огромен знак СТОП, висок около миля.
Седях там и усещах как топлината отново плъзва по врата ми. Аз си припомних изтънчен, развеселен глас, който ми казваше, че аз му принадлежа, че винаги съм му принадлежала и че винаги ще бъде така. Щях да го убия.
— Какво точно значи това?
— Проклятието е магическа връзка и обикновено представлява табу или забрана върху поведението на някой. — Той видя объркването ми. — Спомняш ли си историята за Мелюсин?
В главата ми се появиха някакви спомени от детството, но бяха доста мъгляви.
— Приказка. Мисля, че е френска. Тя бе някаква полуфея, която се бе превърнала в дракон, нали?
Казанова въздъхна, поклащайки глава при моето невежество.
— Мелюсин била красива жена шест дни в седмицата, но била прокълната на седмия ден да се превръща в полудракон. Омъжила се за Реймънд от Лусинан, след като се бил съгласил да му бъде направена магия, която му забранявала да я вижда в събота, въпреки че тя отказала да каже защо. Те преживели много щастливи години заедно, докато един от неговите братовчеди убедил Реймънд, че в събота тя прекарва деня с любовника си и той я шпионирал, за да разбере истината. Това разрушило заклинанието, в резултат на което Мелюсин се превърнала за постоянно в дракон, а Реймънд загубил любовта на живота си.
— Искаш да ми кажеш, че тази история е истина, така ли?
— Нямам си и идея. Просто ти казвам как действа този тип магия. — Ръката му се колебаеше над моята, но той не се опита да ме докосне отново. — Тази, която е върху теб, е най-силната, която някога съм усещал, и тя е създадена преди известно време. Има доста голяма власт.
— Конкретизирай се кога е направена.
— Преди години — каза той, след като се концентрира. — Най-малко декада, може би повече. А декадата не е просто десет години. За целите на заклинанието тя се измерва с процент от продължителността на живота ти. На колко си, двайсет?
— Утре ще навърша 24.
Той сви рамене.
— Е, добре. Тогава през половината ти живот някой те е притежавал. Нова струя кръв нахлу в лицето ми. Припомних си един изтънчен, удивителен глас, който ми казваше, че му принадлежа, че винаги съм му принадлежала и че винаги ще бъде така. Щях да го убия.
— Никой не ме притежава — казах кратко, но Казанова не беше впечатлен. — Какво друго може да прави това заклинание, освен да отблъсква хората? Скоро ми се прииска да не бях попитала.
— Заклинанието du tracht представлява силна магическа връзка — една от най-силните. По време на Средновековието параноични магове, които били женени за жени без магически способности, са го използвали като пояс на целомъдрието на съпругите си. Чувал съм, че е било използвано и при уговорените бракове, за да намали първоначалната несръчност. Той се замисли за момент, преди да продължи.
— Доколкото мога да определя, то позволява на този, който го е сложил, да узнава емоциите ти — истинските такива, а не тези, които се опитваш да си припишеш — така че да не можеш да го излъжеш. Освен това му дава груба представа за това къде се намираш по всяко време. Той може и да не знае точното ти местоположение, но със сигурност ще стесни периметъра до град, а може би и повече.
Припомних си арогантния глупак, който подозирах, че стои зад това, как ми казваше, че вече ме намерил веднъж, защото са му помогнали мрежата от шпиони на Сената. Може и така да беше, но явно имаше нещо повече. Започнах да се чудя колко ли пъти още той ми е казвал само част от истината.
— И последно, но не и най-маловажно, заклинанието засилва привличането между вас, като с всяка среща то става все по-силно. В края на краищата, ти няма да поискаш да избягаш.