Аз въздъхнах. Не ми харесваше да бъда притисната в ъгъла, но кого другиго можех да попитам?
— Мирча — казах аз, след като проверих дали някой не ни подслушва.
За момент Казанова изглеждаше незаинтересуван, след което скочи, сякаш някой го бе ритнал.
— Трябваше да споменеш това по-рано, Каси! — изсъска той с притеснен глас. — Одирането на това тяло докато е живо не е в дневния ми ред!
— Седни! — казах му раздразнено. — Кажи ми как да се отърва от това.
— Не можеш. Нека да ти дам съвет, chica — каза той сериозно. — Прибери се при красивия господар вампир, помоли го да ти прости за това, че си му причинила неудобство и направи това, което той иска. Определено не искаш той да ти се ядоса.
— Виждала съм Мирча вбесен — казах. Това беше вярно, въпреки че никога не бе насочено към мен. Аз побутнах стола на Казанова с крак. — Седни. Хората започнаха да ни гледат.
— Да, така е — съгласи се Казанова — ето защо отивам направо в офиса си, вдигам телефона и се обаждам на големия шеф. Ако не искаш да те намери, предполагам, че ще използваш времето между сега и тогава и ще бягаш така, сякаш Адът е по петите ти. Не че това ще ти е от особена полза.
— Ти се страхуваш от него!
— Нека да помисля — каза той саркастично. — Да! Както и ти би трябвало.
Аз го гледах объркано. Вампирът, когото познавах, не беше някой, който можеше да пренебрегнеш, но никога не го бях виждала да прави нещо, което да обяснява, защо древен демон трепереше като листо в дизайнерските си обувки.
— Ние говорим за Мирча, нали?
Казанова се огледа, след което се плъзна на мястото до мен, изглеждайки толкова сериозен, че беше почти комично.
— Слушай, малко момиченце, и внимавай, защото никога няма да повторя това отново. Мирча е най-великият манипулатор, когото познавам. Има причина, поради която той е главният преговарящ на Сената — той винаги получава това, което иска. Моят съвет е: улесни го и най-вероятно и той ще го направи лесно за теб.
Сграбчих го за вратовръзката, за да не допусна да побегне за телефона и придърпах лицето му близо до моето. Обикновено не съм агресивен тип — бях видяла прекалено много насилие, докато растях, за да съм такава — но в момента бях прекалено бясна, за да ми пукаше.
— Ти каза това, което искаше, сега слушай мен. Знам всичко за манипулирането. Не е минал и ден, без някой да се опитва да ми дърпа конците. Дори и тази работа с Пития не е моя идея. Но знаеш ли какво? Това променя нещата, нали? Мирча не може да ме притеснява, независимо какво си мисли. Никой не може. И всеки, който се опита да ме баламосва от сега нататък, ще открие, че съм много лош враг. Схвана ли?
Казанова изигра давене и аз го пуснах. Той се облегна назад в стола си, като изглеждаше повече учуден, отколкото изплашен.
— Ако си толкова могъща, защо се нуждаеш от помощта ми? — попита той дяволито. — Защо не премахнеш сама заклинанието и не излееш гнева си върху Антонио?
— Пития не действа така — казах аз сухо. — И какво, по дяволите, е толкова смешно?
Усмивката, която Казанова се бе опитал неуспешно да задържи, се разля по лицето му.
— Това е шега — каза той — която би разбрала само ако си инкубус.
— Дай ми съкратената версия.
Той изглеждаше свенлив. Изражението беше странно върху това изсечено лице и бързо го промени.
— Очакване, би могла да кажеш. Сякаш гледаш напред към следващия боксов мач за титлата. В този ъгъл — каза той, неговият глас се понижи до този на опитен водещ — се намира лорд Мирча, който никога не е бил побеждаван през последните 500 години в политическото и социално маневриране. А в другия ъгъл, неговият опонент, измамно прелестната Касандра, наскоро възкачена на трона на Пития. — Той се ухили още по-широко. — Трябва да разбереш, Каси. За един инкубус нещата не могат да се подобрят особено. Ако не бях толкова загрижен за това тяло, щях да си купя билет за първия ред.