Кели Армстронг
ПРИЗОВАВАНЕТО
За автора
Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс - както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света -Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.
Анотация
„Призоваването" е първа книга от трилогията „Най-тъмните сили", превърнала се в любима на юношите от над двайсет страни.
Моето име е Клоуи Сондърс и животът ми никога няма да бъде същият.
Единственото, което исках, бе да срещна нови приятели, да излизам с момчета и всичко да
продължи постарому.
Вече дори не знам какво означава това. Всичко започна в деня, когато видях първия си дух и
духът видя мен. Сега призраците са навсякъде и няма да ме оставят на мира. За капак на
всичко, някак си се озовах заключена в Лайл Хаус, „специален дом" за проблемни
тийнейджъри. И все пак Лайл Хаус не е това, което изглежда. Не казвайте на никого, но
мисля, че съквартирантите ми са нещо повече от това, за което се опитват да се представят.
Въпросът е на чия страна са те. А аз трябва да разкрия тъмните тайни на Лайл Хаус... преди
скелетите да се върнат за мен.
Дванайсет години по-рано...
Мама бе забравила да предупреди новата бавачка за мазето.
Клоуи се олюляваше на горното стъпало, посягаше с пухкавите си ръчички и към двата
парапета, но толкова силно трепереше, че едва успяваше да се задържи. И краката .
трепереха, а кучешките главички на пантофките . чак подскачаха. Дори дъхът . излизаше на
пресекулки и тя пухтеше, сякаш досега бе тичала.
- Клоуи? - чу се приглушеният глас на Емили откъм тъмното мазе. - Майка ти каза, че
кока-колата е в студения килер, но не мога да я намеря. Ще слезеш ли да ми помогнеш?
Мама каза, че е уведомила Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Затвори очи, за да си
спомни по-добре. Преди мама и татко да излязат от къщи, тя си играеше в стаята с
телевизора. Мама я повика и Клоуи изтича в салона, където мама я прегърна и се засмя, а
куклата на Клоуи . намигна с едното си око.
- Виждам, че си играеш с Принцесата - искам да кажа с Пиратката Джасмин. Още ли не е
успяла да спаси горкия Аладин от Злия дух?
Клоуи поклати глава и прошепна:
- Каза ли на Емили за мазето?
- И още как! Госпожица Клоуи да стои далеч от всякакви мазета. Тази врата ще стои
затворена.
После татко надникна иззад ъгъла и мама каза:
- Трябва да обсъдим въпроса с преместването, Стийв.
- Само кажи и ще поставим табелата - отвърна татко и шеговито разчорли косата на
Клоуи. - И да слушаш Емили, детенце!
След това тръгнаха.
- Клоуи, знам, че ме чуваш - кресна Емили.
Клоуи отлепи пръстите си от парапета и ги напъха в ушите си.
- Клоуи!
- Аз... н-не мог-га да с-сляза в мазето - извика Клоуи. - Н-не ми раз-зрешават.
- Е, сега аз отговарям за теб и ти казвам, че можеш. Вече си голяма.
Клоуи си наложи да стъпи на по-долното стъпало. Гърлото я стегна, виждаше всичко като
през мъгла, сълзи напираха в очите ..
- Клоуи Сондърс, давам ти пет секунди, а после ще те довлека насила тук и ще заключа
вратата.
Клоуи се втурна надолу с такава скорост, че краката . се оплетоха. Падна в основата на
стълбата, глезенът . болезнено запулсира, а като се взря в тъмнината и зърна сенките, като
чу скърцането и усети специфичната миризма на мазе, по лицето . се затъркаляха сълзи.
Госпожа Хоб също беше там.
Имаше и други, преди госпожа Хоб да ги изплаши и прогони оттам. Като старата госпожа
Милър, с която си играеха на криеница и която я наричаше Мери. Както и господин Дрейк,
който все задаваше странни въпроси, например дали някой все още живее на луната. И други
неща питаше, и в повечето случаи Клоуи не знаеше как да отговори, ала той се усмихваше и я
хвалеше, задето бе толкова добро момиче.
Преди много обичаше да слиза в мазето и да разговаря с хората тук. Само трябваше да
избягва да поглежда зад фурната, защото там висеше човек, а лицето му бе тъмночервено и
подпухнало. Той мълчеше, ала зърнеше ли го, веднага я заболяваше коремчето.
- Клоуи? - отново долетя глухият глас на Емили. - Идваш ли?