прилича на вашия дом, но не си и помисляйте да излизате през тази врата. Ами задната?
Отидох в трапезарията и погледнах през прозореца в просторния двор, в който също
растяха дървета. В него имаше барака за инструментите, разтегателни столове, цветни лехи.
Футболната топка върху дървения стол и баскетболният кош над циментовата площадка
сочеха, че все пак ни се разрешава да излизаме - вероятно за онези „трийсет минути
физически упражнения". Дали ни наблюдаваха? Не се виждаха камери, ала сградата имаше
много прозорци и сестрите можеха да следят всеки един, който се намира в двора. А близо
двуметровата ограда можеше да възпре всеки човек.
- Гледаш дали има изход ли?
Извъртях се и видях госпожица Ван Доп. Очите . блестяха, сякаш се забавляваше, ала лицето. бе сериозно.
- Н-не. П-просто разглеждах. О, когато се обличах, забелязах, че колието ми го няма.
Може да съм го забравила в болницата и искам да съм сигурна, че ще мога да си го прибера.
Много държа на него.
- Ще уведомя баща ти, но то ще трябва да остане при него, докато си тук. Момичетата на
това място не носят накити. А що се отнася до това, че разглеждаш.
С една дума, опитах се да я разсея, но не стана. Тя дръпна един стол и ми направи знак да седна.
Послушах я.
- Сигурна съм, че си видяла системата за сигурност на парадния вход -забеляза тя.
- Аз - аз не.
- Не си мислела да избягаш. Знам. - По устните . пробяга лека усмивка. -Повечето от
децата тук не са от онези, които бягат от къщи, освен ако не искат да покажат нещо с този си
акт. Те са достатъчно интелигентни, за да знаят, че навън всичко е по-лошо от това тук. А
тук не е толкова зле. Не е увеселителен парк, но пък не е и затвор. Единствената причина,
поради която деца са бягали от тук, е била, за да се видят с приятели. Родителите изискват
от нас по-добра система за сигурност и независимо, че се гордеем с домашния уют, който
сме създали, според мен е важно предварително да предупредим за ограниченията, които
налагаме.
Тя млъкна, сякаш чакаше отговор. Кимнах с глава.
- Прозорците са защитени със сирени, каквито има и на външните врати. Разрешено ви е
да излизате само през задната врата в двора, където няма порта за навън. Поради наличието
на аларма, трябва да ни уведомявате предварително, за да я изключим и, разбира се, да не ви
оставяме без наблюдение. Ако се интересуваш какво можеш и какво не можеш да правиш, ще
се обърнеш към мен. Няма да подслаждам истината, Клоуи. Според мен честността е
първата крачка към установяване на доверие между хората, а доверието е изключително важно в
дом като този.
Тя отново ме прониза с поглед, за да се увери, че съм разбрала правилно онова, което е
искала да каже, - че честността трябва да се проявява и от двете страни и че аз трябва да
изпълня моята част от задълженията.
Кимнах с глава.
6
Госпожа Талбът поиска да чистя моркови за обяд. Не посмях да . кажа, че през живота си
не съм изчистила и един морков. Бях си наранила палеца и след това неизменно се скатавах.
Докато белех морковите, мисълта ми блуждаеше. из места, които щеше да е по-добре да
не посещавам. Ето защо прибягнах до най-добрата защита: превръщах всичков кинокадри.
Последните няколко дни ми бяха предложили чудесна храна за въображаемия ми филм.
Но какъв жанр да бъде той? Чист хорър? Или психологически съспенс? А може би съчетание на
елементи и от двете, което би удивило зрителя с.
- Вече даваш дежурство по кухня, така ли? - прошепна ми един глас. -Какво си сторила,
за да го заслужиш?
Този път, когато се огледах, не видях отделена от тялото ръка, а цяло тяло. Това всъщност
беше някакво момче, може би година по-голямо от мен, десетина сантиметра по-високо и
слабо, с високи скули и разчорлени къси кичури тъмноруса коса. Бадемовите му кафяви очи
шареха наоколо и той видимо се забавляваше.
- Ти сигурно си Клоуи.
Протегна ръка. Аз се дръпнах назад. Морковът се изплъзна от ръцете ми, уцели го в ръката
и отскочи. Истинско оръжие. В ръката на истинско момче.
- Аз - аз.
Той постави пръст пред устните си и посочи към вратата на трапезарията. Госпожа
Талбът говореше с Лиз.
- Не бива да ме виждат тук - прошепна момчето. - Впрочем, името ми е Саймън.
Внезапно осъзнах, че той стои между мен и изхода. Усмивката му беше дружелюбна, а той
определено бе симпатичен, ала не можеш да наречеш симпатично момчето, което