практически те е притиснало в ъгъла.
Той отстъпи към кухненския килер, предупреди ме с пръст да почакам и изчезна вътре.
Чувах как рови по рафтовете. Когато надникнах, той сваляше кутия с бисквити.
Кражба от кухнята? Не се сдържах и се усмихнах. Ами ако забравим, че е дом за групова
терапия и го вземем за най - обикновен летен лагер? Стомасите на момчетата са си едни и
същи. Саймън издърпа неотворената опаковка бисквити.
- Другата вече е отворена - прошепнах аз и посочих с ръка натам.
- Благодаря ти, но той би искал цялата опаковка. Нали, брат ми?
Проследих погледа му над рамото си и изписках. Момчето, което стоеше зад мен, сигурно
беше метър и осемдесет високо, а плещите му запълваха рамката на вратата. Въпреки че по
ръст не отстъпваше на никой зрял човек, той имаше вид на момче. Лицето му би могло да се
използва в реклама на крем за акне, „преди" използването на крема. Тъмната му коса
влизаше в очите му, а тялото му бе дълго и тромаво.
- Аз-аз-аз - запреглъщах объркано. - Не те видях да влизаш.
Той протегна ръка над мен и взе кутията с бисквити от Саймън. Когато тръгна да излиза,
Саймън го сграбчи отзад за ризата.
- Още не се е научил на добри обноски - обърна се към мене той. - Дерек, това е Клоуи.
Клоуи, брат ми Дерек.
- Брат ти ли? - попитах аз.
- Да. - Гласът на Дерек се чу като тих тътен. - При това близнак.
- Доведен брат - уточни Саймън. - Тъкмо щях да кажа на Клоуи...
- Свършихме ли тук? - попита Дерек.
Саймън го отпрати с ръка и обели очи.
- Извинявай. Тъй или иначе, тъкмо се канех да те поздравя с добре дошла.
- Саймън? - гласът на Тори проехтя в кухнята. - Аха. Стори ми се, че те чух да говориш. -
Тя улови дръжката на вратата за килера. - Двамата с Дерек непрекъснато тарашите...
Като ме зърна, присви очи.
- Тори? - повика я Саймън.
Гневното . изражение отстъпи място на престорена усмивка.
- Да?
Той посочи с пръст вратата към трапезарията.
- Шшшшт!
И докато тя бръщолевеше разни извинения, аз избягах от там.
Когато привърших с морковите, госпожа Талбът каза, че до вечерята съм свободна и ме
насочи към стаята с телевизора. Ако съм се надявала на голям екран със стереозвук и
свръхмощен и бърз компютър, дълбоко съм грешала. Екранът на телевизора бе около
петдесетсантиметров, имаше вградено евтино дивиди устройство, стара Х- кутия и още постар
компютър. Като хвърлих поглед на филмите, разбрах, че няма да прекарвам дълго време
тук, освен ако не ми се приискаше да гледам някой стар филм на близначките Олсън.
Единственият по-свестен диск бе „Юрски парк", на който се мъдреше надпис: „Моля,
попитайте, преди да го пуснете". сякаш трябваше да си покажа ученическата карта като
доказателство, че съм над тринайсет години.
Включих компютъра. Трябваха му пет минути, за да загрее. Уиндоус 98.
Отидоха още пет минути, докато си спомня как се работеше на Уиндоус. В училище
използвахме системата
„Макс" и този факт ми бе послужил, за да убедя най-после татко да ми купи преносим
„Апъл", ъпгрейднат с всички нови програми за гледане на филми.
Затърсих браузер. Надявах се да има Файърфокс, но получих само тъпата стара 1Е.
Напечатах „URL" и затаих дъх в очакване да получа отговора: „Няма връзка с Интернет
съобщения". Но страницата се отвори. Да не повярваш! Не бяхме чак дотам откъснати от
външния свят.
Пръстите ми викаха любимите ми сайтове, като си убивах времето и се настройвах да
надникна в пощенската си кутия. Докато правех съответните проверки,
главата ми се проясни, аз написах „URL", за да получа достъп до моя MSN.
Браузърът изчезна за миг и на негово място се появи съобщение: „Страницата не може да
бъде показана". Опитах с Hotmail. Надписът си остана.
- Ето къде си била, Клоуи!
Обърнах се и видях госпожа Талбът да влиза.
- Аз само... - посочих към екрана. - Искам да проверя електронната си поща,
но все това се появява.
Тя се приближи, погледна към екрана и въздъхна:
- Пак този софтуер или каквото използват там. Опасявам се, че не само блокира уеб
страници, а прави и други бели. Можеш да изпращаш и да получаваш поща чрез нашия
акаунт. Трябва да използваш програмата, която върви с компютъра, а госпожица Ван Доп ще
напише паролата, за да изпратиш писмото си. Признавам, че така е по-трудно, но миналата
година имахме проблем с един млад мъж, който влезе в сайтове, в които не биваше да влиза,