и когато бордът на директорите разбра. - тя поклати глава. - Ние тук наказваме всички за
една развалена ябълка, съжалявам, че го казвам. А сега е време за вечеря.
На вечеря се запознах и с Питър. Той каза „здрасти", попита как вървят нещата, после,
докато се хранеше, съсредоточи вниманието си в своя PSP - портативния си Плейстейшън.
Всичко наоколо беше нормално, както и цялата атмосфера в Лайл Хаус. Твърде нормално.
Всеки път, щом някой помръднеше, аз се напрягах в очакване да чуя нечия несвързана реч
или писъци в смисъл, че в нечия чиния пълзят буболечки. Но нищо подобно не се случи.
Храната бе доста прилична. Пръстен гювеч, натъпкан със зеленчуци и месо. Сигурна бях,
че е здравословно като млякото и кифлите от пълнозърнесто пшеничено брашно. За десерт
ни бяха обещали желирани плодове. Каква радост!
Сирените и скърцането на гуми, долитащи от играта на Питър, представляваха
саундтракът на по-голямата част от нашата вечеря. Рей не беше в настроение. Тори и Лиз
възбудено бърбореха, но твърде тихо и не можех да се включа в разговора им. От лапане
Дерек нямаше време да говори.
Така че бяха оставили Саймън да домакинства. Когато признах, че не съм се
задържала да живея по-дълго време в определен район, той заяви, че и те са се местили доста –
той и Дерек. Започнахме да сравняваме преживяванията си от най-кошмарните си премествания и Тори се включи, като ни предложи истинска история на ужасите, преживяна по времето,
когато преместили стаята . от горния етаж в мазето. Саймън я остави да бръщолеви около
две минути, след което ме попита в кой клас съм и в кое училище уча.
Знаех, че просто проявява вежливост - приобщава новата към разговора, -но ако Тори бе
героиня от анимационен филм, димът щеше да бълва на кълбета от ушите .. Познавам
такива момичета. Не отстъпват територията си, независимо дали става въпрос за гребена им,
за най-добрата им приятелка или за момчето, на което са хвърлили око.
- Училище по изкуства - задъхано повтори тя. - Колко вълнуващо! Кажи ми, Клоуи, какво
изучавате там? Как да фотографирате призраци ли? Или как да пишете разкази за призраци?
Месото в устата ми ме задави.
- О! - Тори погледна Саймън с влажни очи. - Клоуи не ти ли каза защо е тук? Привиждат
. се мъртъвци.
Питър вдигна поглед от играта си.
- Наистина? Страхотно!
Когато погледнах нагоре, забелязах, че Дерек е престанал да лапа, ръката му е застинала
във въздуха пред устата му, зелените му очи, разкъсали завесата от коси, ме пронизват, а от
устните му сякаш всеки миг щеше да се отрони: „Кой е този чешит, дето твърди, че вижда
призраци?".
- Не е съвсем така. Аз-аз-аз.
- Ето, започна се - въздъхна Тори. - Лиз, тупни я по гърба. Гледай да я рестартираш.
Саймън се взираше в нея.
- Голяма кучка си, Тори!
Тя замръзна на място, отворила уста, унизена и ужасена. Дерек продължи да нагъва
закуската си.
- Не исках да прозвучи така - обади се Тори; думите се затъркаляха от устата .. - Както
каза и Питър, това е страхотно. Ако наистина вижда призраци, може би ще помогне на Лиз,
която има проблеми със своя полтъргайст.
- Тори! - изпищя Лиз и изпусна вилицата от ръката си.
- Започна се - недоволно измърмори Дерек.
Лиз шумно избута стола си назад, очите . бяха пълни със сълзи. Тори отново се впусна в
неубедителни извинения. Саймън улови във въздуха захвърлената от Лиз чаша, преди да се е
разбила на пода. Питър се приведе над играта си. Дерек се възползва от суматохата и
изсърба последните останки от купата си.
Кухненската врата се отвори със замах и в трапезарията се появи госпожа Талбът, ала
думите . потънаха в настъпилата какофония.
На другата врата се появи Рей с коша мръсни дрехи в ръце.
- Последно повикване - каза тя. - Да имате още нещо за пране?
Никой не я забеляза, нито пък я чу. Огледах се и се уверих, че в хаоса
никой нямаше да ме
види, ако си тръгна. Така и направих.
Те знаеха. Всички знаеха.
Аз не бях наред. Побъркано момиче, което вижда призраци. Тук ми беше мястото.
Храната в стомаха ми се разбунтува. Побързах да се изкача по стълбите, като си мислех за
леглото с тънкия матрак, ухаещ на изкуствена ванилия - внезапно ми се стори много
привлекателно. Ще спусна щорите, ще се свия под завивките с айпод в ръка и ще се опитам да
забравя.
- Мога ли да ти помогна, Клоуи?
Оставаха две стъпала до горната площадка, се обърнах и видях госпожица