навреме. Обикновено не се хваща, преди пациентът да е навършил двайсет и да наближава
трийсетте. Като да установиш болестта в ранния . стадий, когато имаш възможност да
забавиш развитието . до минимум.
- И да я ликвидираш.
Миг мълчание, през който тя заопипва дългата си огърлица.
- Шизофренията. не е като настинката, Клоуи. Не може да се ликвидира.
Кръвта заблъска в ушите ми и заглуши думите, които последваха. Тя се наведе напред и ме
докосна по коляното.
- Клоуи, слушаш ли ме?
Кимнах с глава.
Тя отново се облегна назад.
- Шизофренията не е доживотна присъда. Но е състояние, което продължава цял живот.
Като астмата. Като промениш начина си на живот и приемаш медикаменти, можеш да я
контролираш и да водиш нормален живот до такава степен, че никой да не разбере, че си
болна, освен ако сама не решиш да си признаеш.
Тя отново се наведе към мен и ме погледна в очите.
- Преди малко заяви, че си решена да направиш всичко, за да преодолееш състоянието си.
Знам, че се надяваше да се възстановиш бързо, а заболяването ти изисква голяма зрялост и
решимост. Още ли си готова на това, Клоуи?
Имах въпроси. Толкова бързо ли се развива обикновено тази болест? Без предупредителни
симптоми? Вчера си крачил безгрижно по света, а днес вече имаш халюцинации и тичаш с
писъци из коридорите? А после - бам! - заявяват ти, че страдаш от шизофрения и въпросът е
приключен?
Изглеждаше ми твърде неочаквано. Ала щом погледнах към д-р Джил и видях с какво
очакване се взира в мен, за да свърши с въпроса и да премине към следващата фаза, аз се
притесних да не изтърся нещо, което ще . прозвучи като отказ; а ако го направех, никога
нямаше да изляза от Лайл Хаус.
Ето защо кимнах с глава.
- Искам да се оправя.
- Добре. Тогава започваме.
Д-р Джил ми обясни за медикаментозното лечение. Лекарствата трябвало да спрат халюцинациите. Щом определели дозировката, те нямало да дадат нежелателни странични
ефекти, но в началото можело да имам откъслечни халюцинации, депресия и параноя.
Страхотно. Разбрах, че лечението ще е също толкова неприятно, колкото и заболяването.
Д-р Джил ме увери, че когато се прибера у дома, пиенето на тези хапчетата няма да е поразлично
от приемането на всекидневните лекарства против астма.
- Ето как трябва да мислиш за шизофренията си, Клоуи. Като за здравно състояние. Не си
направила нищо, с което да го причиниш.
И не можеш да направиш нищо, за да се излекуваш.
- Известно време ще си депресирана, гневна и дори ще искаш да спреш лечението. Това е
нормално и ще го обсъждаме по време на сеансите си. Ще се виждаме за по един час всеки ден.
- Ще има ли групова терапия? - попитах.
- Не. Някой ден може да решиш, че имаш нужда от действената сила на груповата терапия
и по-късно ще го обсъдим, но тук, в Лайл Хаус, ние сме убедени, че на първо място трябва да
стои самостоятелната работа. Трябва напълно да приемеш състоянието си, преди да го споделиш
с други хора.
Тя постави бележника върху писалището и скръсти ръце върху коляното си.
- Ето че стигнахме и до последната тема за деня - самостоятелността. Сигурно вече си
разбрала, че всички обитатели на този дом имат психични проблеми. Но подробности не са
ти известни. Ние няма да обсъждаме подробности за състоянието ви, нито симптомите, нито
пък лечението ви с никого, освен със самите вас. Ако някой настоява да научи подробности
около теб, трябва веднага да ни съобщиш.
- Те вече знаят - измърморих аз.
- Какво?
Гневът, бликнал от очите ., ме предупреждаваше, че е трябвало да си държа устата
затворена. Знаех от предишната терапия, че е много важно да споделяш всичко, което те
безпокои, но нямаше нужда да дрънкам толкова много още от първия ден в Лайл Хаус.
- Н-не за шизофренията. Просто. някой разбра, че ми се привиждат разни неща. Духове.
Но аз никога не съм го споменавала. Пред никого.
- Кой беше?
- Аз-аз. предпочитам да не казвам. Не е кой знае колко важно.
Тя разпери ръце.
- Важно е, Клоуи. Но все пак оценявам опасенията ти да не би да вкараш някого в беда.
Досещам се кой може да е. Сигурно е подслушвала, когато обсъждахме халюцинациите ти, и
си е направила собствени умозаключения, които. - тя махна с ръка. -Духове. Съжалявам,
че е станало така, но ти обещавам, че ще се справим дискретно с положението.
- Но.
- Тя няма да научи, че ти си ни казала, но трябва да вземем мерки. -Настани се удобно на