мястото на удара се появи кръв и потече надолу по крака ми.
С крайчеца на окото си зърнах как снимката, окачена над леглото ми се заклати. Изскочи от
мястото си.
- Не! - извика Лиз.
Аз се свих. Лиз замахна към мен и ме избута встрани. Фотографията ме удари по рамото.
Тя се изви. И двете се търкулнахме от леглото и тежко тупнахме на пода.
Останах да лежа на хълбок и се мъчех да си поема дъх.
- Много съжалявам - задъхано изрече тя. - Не исках. Нали видя какво става? Не мога да
го контролирам. Когато се ядосам, всичко.
- Мислиш, че е полтъргайст, така ли?
Тя кимна, устните . трепереха.
Нямах представа какво става. Ала не беше полтъргайст - глупости! - но ако тя мислеше, че
е това, ако си мислеше, че мога да му кажа да престане, той щеше да спре.
- Добре - съгласих се аз. - Вземи свещта и ще.
Вратата се отвори с гръм и трясък. В рамката се появи силуетът на госпожа Талбът,
облечена в хавлия за баня. Тя запали лампата. Аз се отдръпнах, като
премигвах на светлината.
- Боже мой! - прошепна ужасена тя. - Елизабет. Какво си направила?
Скочих на крака.
- Не беше тя. Аз-аз-аз.
Започнах да пелтеча. Думите бягаха от устата ми. Погледът . зашари из стаята, тя видя
парченцата стъкло на пода, капещия от тавана гел за коса, цветните петна по стените от
експлодиралия грим и аз разбрах, че не може да намери разумно обяснение на видяното.
Погледът . се спря на крака ми и тя изпищя.
- Няма нищо - казах и повдигнах крак, за да изтрия кръвта. - Не се тревожете. Малко се
порязах. Когато си бръснех краката.
Тя мина покрай мен, а погледът . бе вперен в покрития със стъкла под.
- Недейте - прошепна Лиз. - Моля ви. Не исках.
- Всичко е наред, мила. Ще ти помогнем.
В стаята влезе госпожица Ван Доп със спринцовка в ръка. Тя заби успокоителната
инжекция в ръката на Лиз, докато госпожа Талбът се мъчеше да я укроти, като . говореше,
че ще я прехвърлят в по-добра болница, по-подходяща за нея, където ще . помогнат да се
възстанови по-бързо.
Когато Лиз изгуби съзнание, те ме изхвърлиха от стаята. Отстъпих заднешком в коридора,
а една ръка ме тупна по гърба и ме прикова към стената. Обърнах се и видях лицето на Тори.
- Какво . стори? - просъска тя.
- Нищо.
За мое удивление отговорът ми прозвуча ясно, дори предизвикателно. Дръпнах се встрани и се
изправих.
- Не аз . казах, че мога да . помогна.
- Да помогнеш?
- Като се свържа с нейния полтъргайст.
Очите . се разшириха и тя доби същото онова ужасено изражение като тогава, когато
Саймън . каза да спре да се държи като кучка. Обърна се и си влезе в стаята.
10
Парамедиците дойдоха за Лиз. Видях как я взеха - спяща върху носилката, както бяха
изкарали и мен от училище. Луксозен транспорт за умопобъркани деца.
Госпожица Ван Доп настоя да изпия половин таблетка за сън. Предадох се, но когато се
опита да ми пробута и допълнително лекарство против халюцинациите ми, скрих го под езика си.
От обед не бях видяла, нито чула нещо. Може би се намирах под въздействието на
хапчетата и не преставах да се надявам, че теорията на Рей бе правилна -че „скъсването ми
с действителността" бе само временно състояние на психиката ми, причинено от стреса и
хормоните. Ако имах късмет, щях скоро да се върна към нормалния живот.
Трябваше да изпитам тази теория. Ето защо не изпих хапчето - ако видех нещо, чак тогава щях
да го глътна.
Предложих помощта си за почистването на стаята, ала госпожа Талбът ме отведе долу и
ми даде чаша мляко, после ме настани на дивана. Задрямах и се събудих, едва когато тя
дойде с количката, за да ме извози обратно в леглото и аз се унесох в сън, преди да успея да
издърпам завивката си.
Събудих се от плодовия аромат на лизиния гел за коса. Носех се из въздуха и сънувах, че са
ме пъхнали в каца със захарен памук, а сладостният аромат караше стомаха ми да се
преобръща, докато си проправях път през лепкавите нишки. Най-после се освободих,
ококорих очи и вдишах с пълни гърди.
- Клоуи?
Премигах. Сякаш чух гласа на Лиз - плах и несигурен.
- Будна ли си, Клоуи?
Търкулнах се на хълбок. Лиз седеше на ръба на леглото си, облечена в нощницата си с
Мики Маус на гърдите, а на краката си бе обула сиви чорапки на пурпурни и
оранжеви
жирафчета.
Тя размърда пръстите на краката си.
- Смешно, нали? Братчето ми ги подари за Коледа миналата година.
Надигнах се от леглото и замигах още по-силно. Захарният памук на сънотворното хапче