взираше в мен.
- Е? - подкани ме той, когато аз замълчах. Направи ми знак да побързам, да разкажа
всичко с най-малки подробности.
Никога не съм си падала по клюките. Може би не това искаха те, може би просто бяха
любопитни, дори загрижени. Но на мен ми приличаше на клюка, а Лиз заслужаваше подобро
отношение.
- Рей ме чака - отвърнах.
Саймън направи крачка напред и вдигна ръка, сякаш искаше да ме спре. Погледна към
Дерек. Не улових погледите, които двамата си размениха, но видях, че Саймън се отдръпна,
кимна ми за довиждане и се зае да разопакова останалата част от вафлата си.
Вратата още не беше се затворила след мен, когато той прошепна:
- Нещо се е случило.
- Да.
Останах на мястото си. Дерек каза още нещо, ала не долових нищо от тихото му боботене.
- Не знам. Не биваше да...
- Клоуи?
Извъртях се, тъкмо когато госпожа Талбът излезе от всекидневната в
коридора.
- Да си виждала Питър? - попита, а широкото . лице сияеше.
- Аха, мисля, че е в класната стая.
- Би ли му съобщила, че искам да дойде във всекидневната? Имам изненада за него.
Хвърлих поглед към кухненската врата, ала момчетата бяха млъкнали. Кимнах на госпожа
Талбът и бързо се изнизах.
Родителите на Питър бяха дошли да си го приберат у дома.
Той го очакваше, ала те искаха да го изненадат, така че имаше малко празненство с торта.
Обезмаслена, екологично чиста торта от моркови. После родителите му се качиха да му
приберат багажа, Саймън, Дерек и Рей се върнаха в клас, а аз проведох сеанса си с д-р Джил.
Двайсет минути по-късно наблюдавах от прозореца на кабинета, как миниванът на
родителите му зави по алеята и изчезна надолу по улицата.
Още една седмица и аз щях да си тръгна от тук. Само трябваше да престана да мисля за
Лиз и духове и да се съсредоточа в скорошното си излизане.
12
След обяда трябваше да вляза в час по математика. Тъй като учителката се чудеше къде
точно да ме вкара в програмата, защото предишният ми учител още не беше изпратил
документите ми, разрешиха ми да го пропусна. Математиката бе часът, който предишния
ден Дерек бе прекарал извън класната стая, и сега направи същото, като взе следващите си
по ред задачи и отиде в трапезарията, където госпожица Уенг му предаде кратък урок.
Помислих си, че се явява на поправителен по преподавания материал и има нужда от тишина
около себе си. Той си тръгна по неговия път, а аз по моя - отидох в стаята с телевизора, за да напиша имейла до Кери.
Отне ми време да избера нужните думи. На третия път се получи, не бях избегнала нищо
от случилото се и тъкмо се канех да щракна върху „Изпрати", когато внезапно се спрях.
Използвах комунален акаунт. Какво ли щеше да се появи в полето, където е отбелязан
изпращачът? „Лайл Хаус" - Дом за психически разстроени деца? Бях убедена, че нямаше да
е точно това, но дори да пише само „Лайл Хаус", Кери щеше да си зададе въпроси и със
сигурност щеше да провери откъде е изпратен имейлът.
Обърнах на браузъра и потърсих „Лайл Хаус". Резултатите надхвърляха един милион.
Добавих „Бъфалоу", резултатите намаляха наполовина, но като прегледах първата страница,
видях, че бяха взети оттук-оттам: къща на Лайл в Бъфалоу, песните на Лайл Ловет,
включващи в текстовете си думата „къща" и „бизон", разказът на някакъв представител в
Камарата на представителите на име Лайл за езерото Бъфалоу.
Отново придвижих мишката към квадратчето ИЗПРАТИ и отново се спрях.
Фактът, че Лайл Хаус не разполагаше с весела уебстраница, оградена с маргаритки, не
означаваше, че Кери няма да открие дома в телефонния указател.
Запомних имейла като документ с неясно наименование. После изтрих съобщението. С
телефонното обаждане поне щях да успея да скрия мястото, от което се обаждам. В общото
пространство нямаше телефони, следователно трябваше да използвам телефона на сестрите.
Ще ги помоля, но по-късно, когато Кери се прибере от училище.
Тъкмо се канех да изключа браузера, когато погледът ми бе привлечен от един резултат на
предишното ми търсене - за някакъв жител на Бъфалоу, загинал при пожар у дома си.
Спомних си какво ми беше казала Рей предишната нощ - да проверя дали моят пазач
наистина не е претърпял пожар. Ето възможност да реша битката между онези, които
твърдяха, че имам халюцинации - „така че пий си лекарствата и си затваряй устата" - и