Выбрать главу

другите, които не бяха толкова сигурни в това.

Откарах стрелката на мишката в полето за търсене, изтрих думите в него, после седнах,

поставих пръсти над клавиатурата, а всеки мускул на ръката ми бе напрегнат, сякаш току-що ме

бе ударил електрически ток.

От какво се страхувах?

Да не разбера, че наистина страдам от шизофрения?

Или да разбера, че съм здрава?

Докоснах с пръсти    клавишите и написах:  „Училище по изкуства  „А. Р.Гърни", Бъфалоу,

загинал пазач."

Появиха се хиляди резултати, повечето от които с далечни съвпадения на името А. Р.

Гърни, драматург, роден в Бъфалоу. И когато зърнах думите „трагичен инцидент", всичко ми

стана ясно.

Насочих мишката в горния край на екрана, щракнах и зачетох материала.

През 1991 година четирийсет и една годишният Род Стинсън, главен охранител в

Училището по изкуства „А. Р. Гърни", Бъфалоу, е загинал при експлозия на химикали.

Странен инцидент, причинен от пазач, който е работил на непълен работен ден и е

напълнил контейнер    с разтвор, какъвто не е бивало да поставя в него.

Загинал е преди да се родя. Така че по никакъв начин не бих могла да чуя за този

инцидент.

Но фактът, че не бих могла да чуя за това, не изключваше вероятността да съм уловила

някоя дума, може би нечий разговор в класната стая, която се е съхранила дълбоко в

подсъзнанието ми, а шизофренията ми я е измъкнала от там и я е трансформирала в

халюцинации.

Прегледах статията. Нямаше снимки. Върнах се на ТЪРСИ и повиках следващата

страница. Общи неща, но пък тук имаше снимка. Нямаше съмнение, че ми се явяваше точно този

човек.

Дали не бях видяла снимката му някъде?

Имаш отговор за всичко, нали? „Логично обяснение". Ами ако го видиш в някой от твоите

филми? Какво би помислила тогава?

Бих влязла вътре в екрана и бих зашлевила глупачката по лицето, защото е толкова тъпа,

че не вижда очевидната истина. Не, не е тъпа. Твърдоглава е.

Нужно ти е логично обяснение? Постави фактите един до друг. Подреди сцените.

Първа сцена: момиче чува призрачни гласове и вижда момче, което изчезва пред очите ..

Втора сцена: после вижда мъртвец със следи от изгоряла плът.

Трета сцена: открива, че изгорелият пазач е съществувал в действителност и е загинал в

нейното училище по начина,    по който тя го вижда.

И все пак това момиче, нашата, по общо мнение,    интелигентна    героиня, не вярва, че . се

привиждат духове? Я ела на себе си!

Но аз се съпротивлявах.    Колкото и да обичах    света на    киното, правех разграничения

между действителност и    фикция. Във филмите гъмжи    от    призраци, инопланетяни и

вампири. Дори да не вярваш в извънземни, сядаш в залата, гледаш героите как се борят с

някакви персонажи, които имитират извънземни, и ти се иска да извикаш:

„Браво! Точно така!".

Ала в реалния живот, ако разкажеш някому как си бил преследван от топящ се като восък

на огън училищен пазач, той ще възкликне:  „Олеле! Тази  вижда призраци!" И ще те изпратят

на някое място като това тук.

Вторачих се в снимката. Нямаше съмнение.

- Този ли видя?

Извъртях се на стола. До мен стоеше Дерек. За момче с неговите размери сигурно се е

придвижил толкова тихо, че го помислих за призрак. Беше точно толкова тих. и точно толкова

нежелан.

Той посочи към заглавието над фотографията на пазача.

- „А. Р. Гърни". Твоето училище. И ти си видяла точно този мъж, нали?

- Не знам за какво говориш.

Той ме фиксираше с поглед.

Изключих браузера.

- Подготвях си домашното. За училище, когато се върна. Един проект.

- Върху какво? На тема „Хората, които са умрели в моето училище" ли? Чувал съм, че

училищата по изкуства са особени, но.

Настръхнах.

- Особени ли?

- Искаш да проучиш нещо, нали така?

Когато той се надвеси над мен, за да вземе мишката, лъхна ме миризмата на неговото

тяло. Не миришеше на повехнали цветя или нещо такова, а просто ми подсказваше, че

дезодорантът му е свършил. Помъчих се да се отдръпна дискретно, ала той усети и обидено

се намръщи, после се обърна на една страна и сви лакти.

Откри нова сесия, написа някаква дума и щракна на ТЪРСИ. След това се изправи.

- Опитай с това. Може пък да научиш нещо.

Поне пет минути се взирах в думата, която той бе написал. Една-единствена дума.

„Некромант".

Че това дори не бе на английски! Преместих курсора пред думата и написах „формулирай".

Щракнах Enter и екранът се запълни с резултати.