- Не-е. И той бе слязъл да си похапне. Няма да посмее да се разприказва. Значи Дерек бе решил
да си похапне, тъкмо когато отключвахме вратата на д-р Джил? Не обичах съвпаденията, но бях сигурна, че принтерът не бе издал толкова висок шум, че да се чуе на горния етаж.
Издърпах листите изпод колана си и ги пригладих върху матрака.
- Досието на Дерек - прошепна Рей, когато включи електрическото си фенерче.
Издърпах и другата страница и . я подадох.
- Искаш ли досието на Саймън?
Тя поклати глава.
- Това е втората страница на същото досие. За Саймън нямаше нищо.
- Не успя да го откриеш ли?
- Не, просто нямаше
нищо. Отделенията в чекмеджето носят нашите имена, както и
папките с досиетата ни. Нямаше нито отделение, нито папка на името на Саймън.
- Но това е...
- Странно е, знам. Може да го държат другаде. Но ти искаше да надникнеш в досието на
Дерек, така че не исках да губя време и да търся досието на Саймън. Да видим за какво са
вкарали този Франкенщайн тук. - Тя освети най-горната част на страницата.
- Дерек Суза.
Дата на раждане, дрън, дрън, дрън.
Тя премести светлината по-нататък.
- Ха! Бил е докаран в Лайл Хаус от някаква агенция за деца. Няма и намек за бащата,
когото двамата със Саймън споменават в разговорите си. Щом е намесена агенция за деца,
баща им не е цвете за мирисане. О, ето. Диагноза. антисоциална личност. -Тя се засмя под
носа си. - Хайде, де! Кажете ми нещо, което да не ми е известно. Че това заболяване ли е?
Грубиянство. С какви лекарства се лекува?
- Каквито и да са, не действат.
Тя се ухили.
- Правилно го каза. Нищо чудно, че е от толкова дълго време тук.
Лампите в коридора светнаха. Рей се втурна към леглото си и остави електрическото
фенерче включено. Загасих го в мига, в който се затвори вратата на банята. Направих
движение към нея да . го подхвърля, но тя поклати глава, наведе се и прошепна:
- Ти довърши. Виждаш ли нещо интересно? Утре ще ми кажеш.
Който и да бе влязъл в банята - Тори или госпожа Талбът, - остана вътре цяла вечност.
Когато се чу шуртенето на вода, Рей вече спеше. Почаках няколко минути, включих
фенерчето и зачетох.
С всяко следващо изречение ужасът в стомаха ми растеше. Антисоциалното поведение на
разстроената личност нямаше нищо общо с грубиянството. Означаваше, че болният проявява
съвършено незачитане на останалите и неспособност да емпатира, т.е. да се постави на
мястото на другия. Разстройството се характеризира с проява на насилие и пристъпи на гняв,
които влошават ситуацията. Ако не разбираш, че нараняваш някого, какво би те спряло?
Отгърнах на следващата страница, която носеше етикета „Произход".
„Провеждането на стандартна проверка за произхода на Д. С. се оказа трудно. Не се
намери нито свидетелство за раждане, нито друг документ. Вероятно съществуват, но
липсата на конкретна информация относно ранните му години прави търсенето невъзможно. По
думите на Д. С. и заварения му брат С. Б. Дерек е дошъл да живее в
семейството на петгодишна възраст. Д. С. не си спомня - или отказва да сподели -
подробности от живота си преди това, макар отговорите му да предполагат, че може би е
отгледан в дом за изоставени деца.
Бащата на Саймън, Кристъфър Бей, фактически е поел грижата за него, без да има
документи за реално осиновяване или приемането му като храненик в семейството.
Момчетата са записани в училище под имената „Саймън Ким" и „Дерек Браун". Причината
за фалшивите имена е неизвестна.
Според училищните документи поведенческите проблеми на Д. С. са започнали в седми
клас. Никога не е бил весело дете, но в седми клас е ставал все помрачен, самоизолирането
му от околните е било придружено с изблици на незаслужен гняв, често завършващи с пристъпи
на насилие."
Пристъпи на насилие.
Белезите по ръцете ми ме пареха, аз разсеяно ги потърках и потреперих.
„Не са документирани никакви инциденти, така че проследяването на болестта е
невъзможно. По всяка вероятност Д. С. е избегнал изключването от училище, както и
другите дисциплинарни наказания, докато не е станал жесток побой, описан от свидетели
като „обикновено сбиване в училищния двор". Д. С. яростно е нападнал трима младежи и
служителите подозират, че нападението е повлияно от изкуствено подклаждан гняв.
Силният наплив на адреналин може да обясни и необикновената му сила, за която
съобщават свидетелите. Докато властите успеят да се намесят, единият младеж е получил