заедно, но все пак. Определено трябваше да обмисля по-добре каква екипировка ми е нужна за
случая.
Едно момче от горните класове блъсна раницата ми на земята и измърмори нещо като
„защо си застанала в средата на коридора". Когато се наведох да я вдигна,
усетих, че нещо тече между краката ми.
Бързо се изправих и замръзнах на място, после внимателно пристъпих напред.
Божичко! Нима съм се подмокрила? Поех си дълбоко дъх. Сигурно съм се разболяла.
Коремът ми цял ден се бунтуваше.
„Виж дали можеш да се приведеш в ред и ако си много зле, вземи си такси и
се прибери."
В банята свалих гащите си и видях яркочервената течност.
Една-две минути останах да седя на тоалетната чиния, ухилена като идиот, с надеждата,
че нещата, които се говореха за училищните тоалетни, са само непотвърдени слухове.
Напъхах в гащите си цял топ тоалетна хартия, вдигнах джинсите си и с клатеща се походка
се измъкнах от кабината. И ето я пред очите ми - тя, която ме бе разсмивала още от есента:
аптечката за санитарни материали.
Бръкнах в задния си джоб и измъкнах петдоларова банкнота, друга от десет долара и още
два цента. Обратно в тоалетната кабинка. Ровичкам се в раницата си. Намирам. монета от пет цента.
Вторачих се в автомата. Приближих се. Огледах надрасканата ключалка, онази, за която
Бет беше казала, че можеш да я отвориш, ако имаш дълъг маникюр. Аз нямах, но ключът за
апартамента ни пасна идеално.
Тази седмица аз развях знамето. Бяха ме включили в списъка на режисьорите. Нейт ме бе
попитал дали ще ходя на танци. Дойде ми първата менструация. И току-що извърших
първото си престъпление.
Щом се оправих, бръкнах в раницата за четката си, но вместо нея напипах тубата с боя за
коса. Измъкнах я. Отражението ми в огледалото се зъбеше в усмивка.
Защо да не добавя към останалите неща в списъка и „първото бягство от час", както и
„първото боядисване на косата"? Нямаше да е лесно да си боядисам косата на мивката в
училищната тоалетна, но сигурно ще е по-просто, отколкото у дома, където Анет
непрекъснато шава напред-назад.
Само за двайсет минути си оцветих десетина рижави кичура. Трябваше да сваля блузата
си, за да не я изцапам, и сега се бях надвесила над умивалника само по сутиен и джинси. За щастие, никой не ме видя.
Привърших с изсушаването на боядисаните кичури с хартиената салфетка, поех си
дълбоко въздух, погледнах. и се усмихнах. Кери беше права. Наистина ми стоеше добре.
Анет щеше да откачи. Баща ми можеше да забележи. Можеше дори да се ядоса. Но в едно бях
съвсем сигурна: никой повече нямаше да ми предлага детското меню в ресторанта.
Вратата изскърца. Мушнах хартиената кърпа в боклука, грабнах блузата си и се втурнах
към тоалетната кабина. Едва успях да заключа вратата, когато момичето, което влезе, се
разрева. Надникнах под преградата на съседната кабина и зърнах чифт маратонки марка
„Рийбок".
Да я попитам ли дали е добре? Или така ще я разстроя още повече?
Водата в тоалетната шурна и сянката в краката ми се раздвижи. Ключалката щракна и вратата на кабината се отвори. Но щом водата бликна от крана, момичето захлипа още посилно.
Водата спря. Ролката с хартиените кърпи изскърца. Шум от мачкане на хартия. Вратата се
отвори. После се затвори. Плачът продължи.
По гърба ми полазиха тръпки. Казах си, че сигурно си е променила решението и че ще
остане тук, докато напълно се оправи, но тя хлипаше току под носа ми. Беше в съседната кабинка.
Стиснах ръцете си в юмруци. Сигурно си въобразявам.
Бавно се наведох. Под разделителната стена не се виждаха обувки. Наведох се още повече .
Не видях обувки и в другите кабини. Хлипането престана.
Нахлузих блузата си и побързах да изляза от кабината, преди да го чуя отново. Когато
вратата се затвори зад гърба ми, наоколо се възцари тишина. Пуст коридор.
- Ти!
Извърнах се и видях пазача да идва към мен. Въздъхнах облекчено.
- Т-тоалетната - казах. - Бях в тоалетната.
Той се приближаваше. Не го познавах. Може би беше на възрастта на баща ми, късо
подстриган, облечен в униформата на училищната ни охрана.
- С-сега влизам в час.
Тръгнах.
- Ти! Веднага се върни. Искам да говоря с теб.
Чуваха се само моите стъпки. Моите. Защо не чувах неговите?
Ускорих темпото.
Погледът ми се замъгли. На около три метра пред мен въздухът трептеше, оформяше се
фигура, облечена в ризата и панталоните на пазача ни. Обърнах се и хукнах да бягам.