— Тя е… тя е… просто не мога без нея.
— Станал си на парцал. Мисля, че си придобил отвратителен вкус — Хенри ме гледаше с присвити очи и се поклащаше. Той разбираше, че стъпва върху твърде тънък лед, но бе решен да отиде докрай. — Какво намираш в тази нещастница с анемичен вид? Има такива хубави, здрави и розови момичета, във вените на които тече кръв. Пфу! А ти харесваш нея — с бялата й коса, с бялата й кожа, с двете големи черни дупки, вместо очи. Че тя прилича на призрак! Не струва…
Изревах и се заредих. Той едва успя да се отдръпне от пътя ми. Устремих се към банята.
— Къде ти е самобръсначката? — изревах. — Къде е сапунът? — и се наврях под душа.
След като бях излязал от банята и намъквах върху себе си някакви дрехи, той ми поиска обяснение.
— Какво казах? Какво направих? — и подскачаше от възторг.
— Ти го бе казал отдавна — отвърнах. — И Беатрис Дис, и тя. Нещо от рода на „той ще те притеснява, докато намира момичето за привлекателно“.
Завързах и втората обувка, поисках му малко пари и изхвръкнах навън, недовършил изречението.
В онзи блок позвъних на един чужд звънец и щом автоматът се включи, влязох и се юрнах нагоре по стълбите. Останал без дъх, позвъних на вратата на Йола. Щом се завъртя ключалката, аз се вмъкнах вътре. Тя бе облечена с халат. Очите й бяха зачервени.
— Гас! — тя се отдръпна назад, обърна се и изтича до една малка масичка. — Ах ти, глупако! Що ти трябва да ни причиняваш нови мъки?
Движенията й бяха толкова бързи, че не успях да й попреча. Тя вече стискаше пистолета. — Стой, малка глупачке! — изревах. — Трябва да има спасение, но не само за теб. Изход и за двама ни!
— Гас!
— А щом ще го правим заедно, ще го правим по друг начин! Дай ми това!
Прекосих стаята и отнех това от ръката й. Отворих го, взех в едната си ръка пълнителя, извадих патроните и ги хвърлих до краката й.
— А сега. обличай се. Работа ни чака! — но тя се двоумеше, затова я бутнах грубичко по посока на спалнята. — Един от нас ще трябва да те облече — казах навъсен, Тя изпищя, но се размърда. Крачех напред-назад и всеки път подритвах чарковете на револвера. След около четири минути тя бе готова и се появи уплашена, озадачена и сияеща. Хванах я за ръката и я задърпах навън от апартамента. Когато минавахме под чесъна над вратата, кожата ми настръхна, засърбя ме, а после изведнъж усетих себе си като една маса от отворени гнойни рани. Отгоре на всичко, отново ме покри онази слуз. Стиснах зъби и изплюх болката си с диво задоволство.
Намърдахме се в едно такси и казах накъде да ни кара. Когато Йола започна да ми задава въпроси, аз се смеех щастливо. На един завой слязохме и аз платих на таксиджията.
— Влизай тук — казах й.
— Но това е козметичен салон! Какво…
Бутнах я вътре. Към нас се приближи срамежливо козметичка в бяла престилка. Хванах един кичур от бялата коса на Иола и казах:
— Пребоядисайте това. В черно!
Гас — отвори уста Йола, — ти си полудял! Не искам да съм брюнетка! Моят тен не е…
— Тен! Знаеш ли какъв тен имаш, с тези големи черни дупки вместо очи, с тази бяла кожа и с тези бели коси? Изглеждаш като призрак! Не се ли виждаш? Точно затова той те преследва! Точно затова те обича и ревнува! Очите й блеснаха. Тя се огледа в огледалото и каза:
— Гас, спомняш ли си, какво ти казах за онова лято, когато той ми заговори за първи път? Бях облечена с дълга бяла рокля, с бели обувки…
— Влизай вътре и ставай брюнетка — изръмжах. Козметичката се зае с нея.
Аз се наместих да чакам в едно голямо кресло. Изживявах стократно различни агонии и също толкова на брой разни мъки. Болки и разни ужасни усещания минаваха като мълнии през мен, също като смяната на цветовете на калейдоскоп. Седях и ги поемах, поемах всичко, докато до мен достигна гласа на козметичката от дъното на салона
— Моля, мадам. Свърших. Огледайте се тук — харесвате ли се?
Дълбоко в себе си почти чух нещо като пръхтеж от отвращение и в същия миг натискът върху мен изчезна. Тялото ми стана отново свежо и цялостно. Призрачните болки се бяха изпарили.
Йола дойде и се хвърли на врата ми. Тя бе поразяваща брюнетка.
Хенри Гейд ни стана кум.