— Здрасти! — извика радостно Мизин и стисна силно ръката на стария си познат. — Кой вятър те довя тук? Къде си сега?
— Напуснах — отвърна Храмов, — вече не съм в милицията. Станах адвокат. А ти?
— Ами сега търкам столовете тук.
— Харесва ли ти? — поинтересува се Анатолий. — Доставя ли ти удоволствие?
— Какво ти удоволствие — оплака се Мизин. — Моят сектор е следственият комитет, а ти много добре знаеш какво е да си имаш работа със следователите.
Двамата побъбриха известно време в коридора и одумаха общите си познати. Мизин, който бе започнал работа в управлението благодарение на страхотните си връзки и не разбираше абсолютно нищо от оперативна работа, реши да се възползва от посещението на Храмов до крайна степен. Той знаеше, че не може да работи с информация и няма представа какво да прави с нея. И тъй като онзи, който беше ходатайствал горещо за него, препоръча Мизин като добре образован и опитен служител, без когото цялата идея за вътрешната сигурност на Министерството на вътрешните работи направо ще се срине из основи, на него му бе неудобно и неприятно да се съветва с другите и да ги моли да му обяснят или да го научат на нещо. Правеше се на всезнаещ и опитен служител и всеки ден отчаяно чакаше да стане някаква неприятност заради неправилните му действия. И в този момент Храмов му падна в ръцете — виж ти, какъв късмет. Можеше поне да го разпита за азбучните правила, защото не се срамуваше от него, тъй като той не му беше колега от службата и не знаеше какви връзки бяха задействани, та от обикновен участъков Мизин да се издигне право тук.
Мизин заведе Анатолий в кабинета си, но когато стигнаха там, Храмов изведнъж спря.
— Саша, ще дойда след пет минути, може ли?
— Какво има?
— Трябва да отида до тоалетната — каза му с притеснена усмивка Храмов.
— Ааа, добре. Знаеш ли къде е?
— Ще я намеря.
След няколко минути Храмов се върна в кабинета му. Мизин реши веднага да хване бика за рогата и започна да се оплаква от трудностите, а Анатолий като че ли се отнесе със съчувствие към него.
— Да — каза той и поклати глава, — трудно и гадно е да събираш информация срещу своите хора, съгласен съм с теб. А понякога се срещат такива изроди, че направо да се отвратиш. На това отгоре мръсникът не крие, че взема подкупи, гледа те нагло в очите и си признава, защото знае, че никога няма да можеш да го докажеш. Това се отнася най-вече за следователите, защото те са големи специалисти по доказателствата и не можеш да ги спипаш току-така. Ето, ще ти дам пример. Има един следовател Михаил Михайлович Ермилов. Работи в Централния окръг. И всички знаят, че прикрива наказателни дела срещу пари, но не могат да го докажат. Сигурно имате един тон информация за него, но не можете да я документирате и да я реализирате както трябва. Така е, нали?
— Точно така — потвърди Мизин, — този Ермилов е омазан чак до ушите. За него отдавна вече има информация, че прикрива някаква фирма.
От дума на дума Храмов посъветва познатия си да даде ход на материалите срещу Ермилов и му обеща на базата на този пример да му разясни някои основни принципи в работата. Мизин постъпи точно така. На другия ден двамата се срещнаха отново — този път пиха бира у Храмов, и Анатолий даде открит урок по майсторство на Мизин. Точно въз основа на материалите, събрани за следователя Ермилов…
Разбира се, той не разказа на Настя това чак толкова откровено, но на нея и бездруго й беше ясно как е станало всичко. Тъй като Храмов беше опитен оперативен работник, той бе хързулнал доскорошния участъков като малко дете. Беше блъфирал открито и бе постигнал ефект.
— Коя фирма прикрива Ермилов? — попита тя Мизин.
— Нямаме право да разгласяваме — отвърна строго той.
— Зарежете тази работа — смръщи се Настя, — нали и бездруго сте разказали на Храмов и сте нарушили всички инструкции за боравене със служебна информация. А сега кажете и на мен. Все пак аз не съм човек от улицата като Храмов, а съм подполковник от милицията.
В този момент тя си помисли, че високото офицерско звание си има своите предимства. Или поне помага по време на разговорите с разни капитани.
— Споделете, Мизин, не се притеснявайте, аз няма да кажа на никого. Нали вие — като най-обикновен търговец — сте продали информацията на Храмов срещу квалифицираната му консултация? А сега я продайте и на мен срещу обещанието ми никога да не разкажа на никого какво сте извършили, като сте разгласили онова, което не бива да се разгласява. Хайде, хайде, няма да боли. Нали помните как го е казал Булгаков? Да говориш истината е лесно и приятно. Какво е направил Ермилов?