— И въпреки това не разбирам — каза инатливо Юра.
— Какво не разбираш? Нали ти обясних дума по дума.
— Не мога да разбера защо Ермилов е трябвало да убива жената на Дударев. Добре, готов съм да приема, че той е научил адреса на любовника на жена си, разбрал е, че той живее точно в района, където работи самият Ермилов, и е поръчал убийството, което трябвало да стане в деня, когато следователят е дежурен и със сигурност ще отиде на местопрестъплението. Той ще повдигне обвинението, той ще извърши първоначалните следствени действия, той ще разпита свидетелите както си иска. И в крайна сметка ще се постарае да тикне зад решетките любовника на съпругата си — със сигурност задълго, като манипулира фактите и фалшифицира доказателствата, а пък ако не го вкара в затвора благодарение присъдата на съда, ще го държи в следствието няколко месеца, та да излезе от килията пълен инвалид. Дотук всичко ми е ясно. Но въпреки това, не разбирам защо е трябвало да убие жената на Дударев.
— А кого е трябвало да убие според теб? — попита Настя.
— Как кого? Дударев, разбира се. Историята на човечеството познава милиони случаи, когато мъжете са убивали съперниците си, но май не съм чувал да убиват жените на съперниците си с цел впоследствие да тикнат в затвора въпросния съперник.
— Юра, никога ли не си се замислял, че в руския език мъжкият шовинизъм е проявен много ярко? — попита най-неочаквано Настя.
— Какво, какво?
— Мъжкият шовинизъм. В официалния литературен руски език има думи, които с еднакъв успех могат да се отнасят и за мъже, и за жени, но въпреки това тези думи са от мъжки род. Тоест, априори се предполага, че тези думи могат да се отнасят само за мъжете. Например лекар, строител, шофьор, инженер. Между другото всички воински звания са в мъжки род и нямат женска форма. Разбира се, в разговорния език ние употребяваме думите „лекарка“, „инженерка“ и „полковничка“, но това е само в разговорната реч. В официалните документи не се пише така.
— Ама ти да не се обиждаш от това, подполковничке? Да не искаш да внесеш в Думата предложение за реформа на руския език? — клъвна я Коротков.
— А съществуват и думи като „меценат“, „собственик“ и „притежател“ — продължи Настя, сякаш не чу ехидната му реплика. — И когато ги изричат, всички неволно си мислят, че това са мъже. Исторически е обосновано, че собственик и притежател може да бъде само мъж. След това животът се е променил, но думите са останали.
Тя говореше тихо и замислено, без да гледа към Коротков, и машинално въртеше запалката в ръката си.
— И какво от това? Нещо не те разбирам. Защо ми изнасяш тази езикова лекция? Аз те питам за Ермилов, а пък ти ми говориш за накърненото женско самолюбие.
— Това не е лекция, Юра, това е отговор на твоя въпрос. Ермилов не е имал намерение да убива Елена Петровна. Искал е да убие Дударев. Но когато е дал поръчката, той не е посочил конкретния човек, казал е марката, номера на колата и адреса, на който тя паркира всеки ден. И се е разпоредил да убият собственика й. Откъде би могъл да знае, че Елена Петровна ще седне на шофьорското място в колата? Нали само Дударев е карал автомобила. Елена даже не е имала шофьорска книжка. А нещастният Костя Вяткин дори не е подозирал, че става дума за мъж. Казали са му „собственика“ и той е взривил колата, когато в нея е влязъл човек, който по всички признаци се е държал като неин собственик. Костя сигурно си е мислил, че зад тази дума може да се крие както мъж, така и жена.
Коротков отиде до широко отворения прозорец и се опита да поеме поне глътка чист въздух, но не успя. Навън бе също толкова тежко и задушно, както в кабинета. Юрий разкопча ризата си, извади носната си кърпа от джоба, намокри я с вода от гарафата и избърса гърдите си с нея, застанал с гръб към Настя.
— Извинявай, приятелко, но просто не издържам. Искаш ли? — Той й подаде носната кърпа и гарафата. — Ще се обърна.
— Няма нужда, ще издържа, докато се прибера вкъщи.
— Имаш ли представа кога ще свърши всичко това? — попита измъчено Коротков, загледан във все още светлото небе.
— Всеки ден обещават, но засега няма промяна.