— Рискована е. Каква е гаранцията, че ще има ефект?
— Само шарлатаните дават гаранции — намеси се Селуянов, — а Ася пресметна всичко. Нали вие сте ни учили, че трябва да изхождаме от човека. Установихме, че Ермилов дълго е живял и е учил в Украйна и знае много добре украински език. Той е следовател, което означава, че за разлика от нас — дребните глупави оперативни работници, може да работи с документи, може да ги чете и да ги анализира и да вижда какво пише между редовете. Освен това, както установихме, Ермилов дълго време се е специализирал в разследването на стопански престъпления, а както знаете, при тях основният елемент са документите. Което означава, че той никога не би подминал признаците за украинския произход на автора на писмото.
— Добре, това е умно. Но въпреки всичко сте рискували. Ами ако този украинец бе отказал да ви помогне и дори точно обратното — ако ви беше издал? Помислихте ли за това?
Настя понечи да отговори, но Селуянов отново се опълчи:
— Обиждате ни, гражданино началник, първо проучихме целия контингент от служители на фирмата, особено онези, които са били уволнени или обидени по някакъв начин, и избрахме човек, който ще ни свърши работа. И чак след това измислихме какъв знак да сложим в писмото, който да сочи към него и да накара Ермилов да отиде да си изяснява отношенията точно с човека, когото сме заредили с технически средства. Няма проблеми, Виктор Алексеевич, всичко сме изчислили и сме го съгласували с Гмиря.
— Изчислили сте вие… — промърмори като че на себе си Гордеев. — Счетоводители. Математици. Просто ме е нямало тук, иначе щях да ви дам да разберете.
— Нали вече сте тук — констатира, кой знае защо, обречено Селуянов.
— Не се дръж нагло с по-старшите, Коля — каза му кротко Житената питка. — Мога да ти бъда баща. Както и да е, край на този въпрос. Какво ще правите по-нататък?
— В понеделник Гмиря ще доложи на ръководството и материалите ще бъдат предадени в прокуратурата за по-нататъшно разследване — обясни Настя. — А пък до понеделник нека Ермилов се поразходи и си поблъска главата над въпроса кой му е написал това писъмце. Переоридорога беше страшно убедителен и те дори не го набиха, просто повярваха, че не го е писал той. Все пак Ермилов е много опитен следовател и веднага може да разбере дали го лъжат, или му говорят истината, а пък на Андрей дори не му се наложи да се преструва, защото той наистина не беше написал това писмо и нямаше никакви касети в дома си.
— Задействахте ли външното наблюдение?
— На Ермилов ли? Разбира се. Вярно, те вече ни проклинат, защото първо ги изпратихме да следят Дударев и почти веднага след това им намерихме ново занимание. А те си имат достатъчно работа, нали знаете. Планове, графици, натоварени смени и финансови проблеми. Всичко накуп. Днес е петък, предстоят събота и неделя, ще видим дали Ермилов ще предприеме нещо през уикенда, а в понеделник вече ще се включат и следователите.
— Петък вече изтича — промърмори Житената питка. — Вече е петък. Юни вече свършва. Един летен месец се изниза яко дим. Ей, деца мои, забелязвате ли как лети времето? Лети си само по себе си, а ние не успяваме да го догоним. Непрекъснато закъсняваме… Какво съм се размърморил. Просто съм изнервен от пътя, във влака беше задушно и мръсно, а аз пътувах и си мислех на кого ли да си излея гнева. Нарочно не си отидох вкъщи, а дойдох на работа, защото знаех, че някой със сигурност се е провинил и ще ми падне в ръчичките.
— И какво стана? — попита предпазливо Настя. — Извадихте ли късмет? Успяхте ли да намерите жертва?
— Аз не извадих късмет. Но за сметка на това вие, нехранимайковци, извадихте. Дойдох тук, извиках Коротков, изслушах доклада му и изведнъж разбрах, че всички вече сте станали големи момчета и момичета. Отглеждах ви, отглеждах ви — и вие пораснахте. На своя глава. Юра се издигна до поста на собствения си началник. Ти, Стасенка, вече си подполковник. Идва ли ти наум, че си само с една звездичка под мен?
— Звездичката не е показател за майсторство — възрази му Настя. — Трябва да изям още много хляб, докато ви настигна. В сравнение с вас още съм малко дете.
— Не, миличка, отдавна вече не си дете. Я виж каква красива схема си измислила, и то съвсем сама. Нали знам, че момчетата само ти снасят информация, а всичко останало си го измислила със собствената си глава. Знаеш ли какво й е хубавото на твоята комбинация?
— Че е гениална — засмя се Селуянов, който вече бе разбрал, че бурята отмина и отново може да се шегува.
— Че е простичка — продължи Гордеев, пропускайки репликата на Николай покрай ушите си. — Простичката комбинация е най-добрата, но само истинските майстори могат да измислят и да реализират прости схеми. Та така, погледнах ви и си помислих: кога успяхте да пораснете? Уж все ми приличате на деца, а гледам, че вече сте станали големи.