Артьом не държа матура. Екатерина успя да го освободи по здравословни причини и момчетата по цели дни разполагаха с времето си в очакване да настъпи август, когато всички заедно щяха да отидат на море.
През този ден те седяха на двора в сянката на клонестото дърво и Денис четеше на глас поредния том на Роджър Зелазни и Робърт Шекли, а Артьом слушаше внимателно, въртейки по навик топчето в ръка, за да тренира пръстите си, когато към тях пристъпи непознат мъж.
— Здравейте — каза любезно той.
— Здравейте — отвърнаха едновременно момчетата и веднага се разсмяха на това, че отговориха в хор.
Сергей Зарубин също се засмя, защото му стана смешно, че две големи момчета отговарят в хор. Дали пък не са братя?
— В този блок ли живеете? — осведоми се той.
— Да — кимнаха едновременно и двамата.
— И винаги ли отговаряте в хор?
— Както дойде — каза слабичкото момче. — Защо питате?
— Просто така. Чухте ли нещо за взрива?
— Разбира се — отвърна веднага по-едрото момче. — Стана съвсем наблизо.
— А видяхте ли го?
Настъпи пауза, момчетата се спогледаха някак странно и това не се хареса особено на Зарубин.
— Аз не го видях — каза високото момче. — Той — също. Защо питате?
— Търся човек, който е бил на онова място малко преди взрива. Или по време на взрива — обясни Сергей, обръщайки се към слабичкото момче. Стори му се, че то е зависимо от по-едрия си приятел, и му се щеше да ги раздели по време на разговора. — Аз съм от милицията. Взривното устройство в колата е било с радиоуправление, което означава, че би трябвало да има човек, който да натисне бутона, разбирате ли? А щом е имало такъв човек, някой трябва да го е видял. А ти си бил там точно преди взрива, нали така?
— Бях — кимна в знак на съгласие слабичкото момче.
— И какво прави там?
— Стоях си. Чаках него — посочи той с глава към приятеля си.
— И какво видя там?
Отново настъпи пауза. Сергей се опитваше да улови погледа на слабичкото момче, но не успя, тъй като очите му непрекъснато шареха.
— Там имаше един мъж — каза най-сетне момчето.
— Какъв мъж? Какво правеше?
— Седеше на пейката. Слушаше „Шотландска симфония“ на Менделсон. Много го болеше кракът, изобщо не можеше да ходи и ме помоли да му купя вода от павилиона. И аз му купих. Това е.
Много любопитно. Мъж, чийто крак толкова много го болял, че чак не можел да ходи. И никой от разпитаните, които веднага след взрива бяха изтичали до колата, не си спомни за такъв мъж, макар че той е седял на пейката и би трябвало всички да го видят. Което означаваше, че мъжът доста бързо бе изчезнал от местопроизшествието. А кракът моментално бе престанал да го боли. Наистина ли току-що откри онзи, когото търсеше?
— Опиши ми как изглеждаше и как беше облечен — помоли Зарубин.
И отново настъпи пауза. Този път Сергей не се отдаде на мъчителни догадки.
— Момчета, какво става? Защо се страхувате да отговаряте?
— Разбирате ли, Артьом почти не вижда — каза високото момче. — И не обича хората да забелязват това.
— Как така не вижда? — стъписа се Зарубин. — Изобщо ли не вижда?
— Почти. Има заболяване, вследствие на което вижда само размит силует в много тясно зрително поле.
— А защо не носиш очила? Притесняваш ли се? — попита Сергей.
— Не — усмихна се срамежливо момчето, — но при тази болест очилата не помагат.
— Значи не можеш да ми кажеш абсолютно нищо за онзи мъж, така ли?
— Запомних гласа му, имам добър слух. Но не знам как изглежда. Дори не мога да кажа на каква възраст е.
— Но имаше магнетофон, така ли?
— Уокмен.
— А откъде знаеш каква музика е слушал? Нали е бил със слушалки — учуди се Зарубин.
— Имам добър слух. Ако съм близо, чувам дори през слушалките. Сигурно с бил солиден чичко — каза замислено Артьом.
— Защо мислиш така? — напрегна се Сергей.
— Младите хора не слушат Менделсон, това не е модерно. Изобщо само старото поколение обича класиката. А онзи запис беше добър.
— Какво значи „добър“? — уточни оперативният работник. — Имаш предвид, че е бил качествен, така ли?
— Не, имам предвид оркестъра. Никога досега не съм чувал такъв запис. Имам „Шотландска симфония“ в изпълнение на Берлинския оркестър, на Виенската филхармония и на нашия Голям симфоничен оркестър. Чувал съм и други записи, само че не разполагам с тях. Но онова, което слушаше онзи чичко, беше по-особено. Сигурно диригентът е голям майстор.