— Пак щях да кажа същото. На престъпника му е все едно дали е зрящ, или е сляп, той ще намери момчето и ще се опита да го убие. Страх ме е.
— Имаш право — отбеляза бащата. — Какво ще отговорите на това, Анастасия Павловна?
Настя осъзна, че бащата се е нагърбил с ролята на арбитър и посредник между жена си и човека от милицията. Като истински господар на положението, той не допускаше разговорът да се води между тримата, а разговаряше отделно с Екатерина и с гостенката, като се опитваше да играе лидерска роля. Истински глава на семейство, помисли си Настя с усмивка.
— Смятам, че няма такава опасност — отвърна спокойно тя. — Човекът, когото искаме да освободим, ще бъде информиран, че има някакъв свидетел. Той ще трябва да съобщи това на другия престъпник — на онзи, който е разговарял с вашия син. Ние ще следим всички контакти на заподозрения и веднага щом се срещне със съучастника си, двамата ще бъдат задържани. Дори няма да имат време да се замислят къде и как да търсят сина ви.
— Убедихте ме — каза решително главата на семейството.
— Ами жена ви?
— И нея.
— Не мисля, че е така — възрази предпазливо Настя.
Тя искаше да получи съгласието и на двамата родители, в противен случай можеха да възникнат най-непредвидени усложнения.
— Катя винаги споделя моето мнение — каза твърдо Тенгиз. — При нас цари пълно единодушие.
Екатерина кимна мълчешком в знак на съгласие, но погледът й бе някак измъчен.
— В такъв случай трябва да поговоря със сина ви. Той ще има последната дума. Може би просто ще откаже.
Артьом стоеше, притиснал ухо до вратата, и преразказваше шепнешком на приятеля си всичко, което чуваше.
— Баща ми е съгласен, но майка ми е против — обяви той.
— А какво иска тази лелка? — попита тихичко Денис.
Той седеше на дивана само по къси панталони, а мократа му от пот фланелка висеше на облегалката на стола пред вентилатора.
— Иска да каже на някого, че съм видял много добре онзи мъж на пейката.
— Защо?
— За да го изплаши.
— А тя как ще разбере, че това е бил той? Нали не си го видял добре и не можеш да го опишеш…
— Тихо! После ще го обсъдим, не чувам добре.
Известно време в стаята цареше тишина. Денис стана от дивана и отиде на пръсти до вентилатора. Струите топъл въздух облъхнаха голото му тяло и малко му поолекна. Все пак имаше своите предимства да не си възрастен. Поне можеш да ходиш по къси панталони в жегата, а пък възрастните, когато отиваха на работа, бяха принудени да си обличат костюми.
Артьом внезапно отскочи от вратата и се тръшна на дивана, придавайки на лицето си изражение на скука и разсеяност. В същата секунда вратата на стаята се отвори.
— Момчета, елате тук — разнесе се гласът на Тенгиз. — Един човек иска да поговори с вас.
Денис моментално тръгна към вратата, но Артьом го спря.
— Облечи си фланелката — подсказа му шепнешком той. — Не е прилично така, там има непозната жена.
Денис послушно навлече влажната фланелка и се смръщи. Тази милиция създаваше само неприятности.
ГЛАВА 3
Денис Баженов наблюдаваше напрегнато гостенката. Тя не му харесваше. Не му харесваше дори само заради това, че разбираше за какво говори Артьом. Самият той не схващаше, но тя разбираше.
— Ще чуя записите на Берлинския, Виенския и Големия симфоничен оркестър — каза жената в милиционерска униформа. — Но сигурно съществуват десетки други записи на „Шотландска симфония“. Трябват ми някакви специфични детайли, по които да различа сред десетките записи кой точно си чул.
— А вие знаете ли музикалния текст? — попита Артьом.
Денис се подготви да злорадства. Той знаеше какво означава „музикален текст“, защото Артьом му го обясни, но лелката можеше и да не знае.
— Естествено — усмихна се тя.
— Тогава мога да ви изсвиря няколко фрагмента от първата част, по които веднага ще различите този запис.
Артьом отвори рояла, седна на въртящото се столче и изсвири няколко акорда.
— Точно на това място — изсвири той няколко такта — силно се чуват духовите инструменти. А в другите записи водещи са струнните, разбирате ли?
— Да — кимна Каменская. — Ще го запомня.
— И още нещо. — Артьом засвири отново. — Тук е точно обратното — духовите инструменти като че ли изобщо не се чуват, а се чува само цигулката.
— Разбрах. Отдавна ли се занимаваш с музика?
— Цял живот. Откакто се помня, все с това се занимавам.