— Не, той също не знаеше. Казах му едва в понеделник, когато се върна от дежурство.
— И той какво направи? Разкрещя ли ти се?
— Не — усмихна се леко тя. — Почти не ми крещя. Е, съвсем малко. А след това се облече и отиде на работа.
— А после какво стана?
— Нищо. Вече не разговаря с мен. Връща се мълчешком, излиза мълчешком. Спи в стаята на Валера.
Известно време двамата седяха, без да разговарят. Олга с мъка си мислеше, че отсега нататък вече всичко ще е различно и най-вероятно щеше да приключи окончателно. Тя бързаше за тази среща, представяйки си как двамата ще се втурнат един към друг, как ще се прегърнат и как Георгий ще я целува и ще я държи за ръката като след дълга раздяла. Но всичко се оказа много различно. Той седеше чужд и далечен, разговаряше с нежелание и процеждаше думите през зъби, сякаш тя се бе провинила в нещо.
— Сигурно си гладен? — попита плахо Олга.
— Не много. Горещо е, не ми се яде.
— Но ти току-що излизаш от затвора. Трябва да хапнеш нещо. Хайде да отидем да обядваме някъде — предложи тя.
Той стана мълчаливо и тръгна към изхода на градинката. Олга забърза след него, а пътьом се чудеше къде да го заведе, за да се нахрани добре и обстановката да не го дразни.
Двамата вървяха надолу по улица „Тверская“ все така мълчешком. Георгий не я хвана под ръка, както обикновено, и затова Олга се почувства като бездомно куче, което се е лепнало за някой минувач и се страхува, че той ще го забележи и ще го изпъди.
Край паметника на Юрий Дългоруки имаше масички под тента. Олга знаеше, че въпреки скромния външен вид на заведението, тук храната е добра, защото кухнята беше от ресторант „Арагви“.
— Хайде да седнем тук — каза тя и докосна ръката на спътника си.
Все така мълчаливо Георгий свърна към масичките. Един сервитьор дойде, те си поръчаха и отново се възцари мълчание.
— Защо не разговаряш с мен? — не издържа най-сетне Олга. — Да не би аз да съм виновна за това, което се случи?
— Не си виновна — отвърна троснато той. — Но аз се надявах, че ще ми помогнеш, защото ти си единственият човек, на когото мога да разчитам. Или по-точно мислех, че мога да разчитам. А сега става ясно, че ти си напълно безпомощна и не искаш дори за пет минути да си напрегнеш мозъка, за да измислиш как да намериш добър адвокат. В такъв случай как да разчитам на теб?
— Ще ти намеря адвокат — обеща му твърдо Олга. — Най-добрия. Ще направя всичко, за да не те вкарат в затвора. Ти не си убил Елена, нали?
Георгий захвърли вилицата и изпи на един дъх сухото вино от бялата пластмасова чаша.
— Много мило. Значи ти се съмняваш в мен? Как тогава мога изобщо да ти имам доверие, след като ти не ми вярваш?
— Извинявай. — Олга протегна ръка, за да погали пръстите му, но Георгий рязко се отдръпна. — Вярвам ти, обичам те, не ми се сърди, че те попитах. Направих го просто така, без да се замислям. Не исках да те обидя. Моля те, храни се.
— Не искам. Нахраних се вече. Дояж си и да вървим.
— Къде?
— Аз си отивам вкъщи. А ти — където искаш. Потърси адвокат, ако наистина ми вярваш и искаш да ми помогнеш.
Олга остави недоядената си храна и двамата тръгнаха към метрото. По пътя Георгий продължаваше да мълчи, а на нея й се плачеше. Тя толкова чакаше тази среща… А по-добре изобщо да не я е имало.
На платформата се разделиха. Георгий трябваше да отиде до „Красние Ворота“, а Олга — да се прехвърли на станция „Театралная“.
— Не ме ли обичаш вече? — попита угнетено тя на сбогуване.
— Не говори глупости — отвърна той бързешком и влезе във вагона.
Вратите се затвориха, а Георгий се обърна и я погледна през стъклото. Олга едва забележимо му махна с ръка и плахо се усмихна.
Докато пътуваше към службата, тя едва сдържаше сълзите си. А към края на работния ден взе решение, че ще направи всичко възможно, за да помогне на Георгий, но няма повече да се среща с него като с любовник. Край на любовта. Тя щеше да остане с Михаил. И дори ако мъжът й не успееше да й прости и поискаше развод, тя пак нямаше да се върне при Георгий. Да, разбира се, щеше да му помогне, щеше да лази по корем, но да му осигури най-добрия адвокат, щеше да намери и пари, за да плати за услугите му. И дори ако се наложеше да даде подкуп, за да оставят Георгий на мира, щеше да направи и това. Той разчиташе на нея и тя не можеше да го подведе, защото не биваше да се подвеждат хора, които са изпаднали в беда и за които ти си последната надежда. Но как ли можеше да си наложи да не го обича…