Выбрать главу

— Какви по-точно? — попита Денис.

Беше обзет от интерес и сега му се искаше да върши всичко по правилата.

— Каквито и да е. Тялото ти само ще ти подскаже какви движения трябва да извършиш. Само се вслушай в него и ги направи.

Денис се приготви и започна да се навежда назад, все едно че се опитваше да направи мост. Гърбът му се извиваше с лекота и той се изненада от това. В час по физкултура не обичаше гимнастиката, правеше мост само когато учителят го изискваше, а с много по-голямо удоволствие играеше волейбол и бягаше на дълги разстояния.

— Ето, виждаш ли — коментира новият му познат, — тялото ти само ти подсказа, че трябва да пораздвижиш гръбначния си стълб, защото в него се е натрупала някаква гадост.

Денис направи упражнението няколко пъти и с удоволствие започна да се навежда напред, превивайки се силно и стараейки се да докосне с чело коленете си.

— А сега какво следва?

— Сега застани изправен и отпусни ръцете си свободно. Съсредоточи се и им заповядай да се повдигнат. Също както преди малко, само че движението не е встрани и напред, а нагоре и надолу.

Денис не можа да изпълни тази задача и ужасно се разстрои.

— Ще тренирам и ще успея, сигурен съм, че ще се справя — заговори разпалено той.

— Не бива да постъпваш така — обяви най-неочаквано очилаткото.

— Защо да не бива? Нали ти каза, че трябва да съм упорит.

— Но не в този смисъл. Самата идея за „ключа“ се състои в това човек да прави само онези неща, които успява и които му доставят удоволствие. Има няколко вида движения. Човек се опитва да направи всяко от тях и решава кое може да извърши по-добре и кое му е по-лесно. И това движение се превръща в негов „ключ“. Цял живот насилват всички ни, като ни принуждават да вършим онова, което не ни харесва или не можем да го правим, и ни убеждават, че това е необходимо и че то възпитава волята. А това не е правилно. Животът трябва да носи радост.

— Ама че ги дрънкаш — прихна Денис. — Не може да изпитваш само удоволствие. Ако можеше човек да не си налага нищо, всички щяха да са неуки и никой нямаше да работи. Не е ли така?

— Така е. Но идеята е да вършиш всичко с радост, а онова, което е необходимо, да си в състояние да го направиш без напрежение и без принуда. Помниш ли как ни учеха в училище? Свободата е осъзната необходимост. Веднага след като осъзнаеш, че е абсолютно необходимо да извършиш нещо и че просто няма начин да не го сториш, ще го направиш с лекота, защото вече няма да можеш да се държиш другояче. Ти сам, разбираш ли, сам си осъзнал и сам си стигнал до извода, че това трябва да се направи. А това вече е съвсем друго ниво на принуда. Това вече е свобода. Сам вземаш решение и сам го изпълняваш. Но това е философия. А сега ние с теб си говорим за „ключа“ и за това как да ти помогнем. Между другото, забеляза ли какво правиш в момента?

— Какво правя?

Денис плъзна поглед по себе си, огледа ръцете си, без да разбира за какво говореше този странен очилат младеж, и откри, че равномерно се поклаща наляво и надясно. Дори не беше забелязал кога е започнал да извършва това движение, защото за тялото това състояние бе съвсем естествено.

— Ти се поклащаш. Това означава, че си достигнал такова състояние на лекота, при което можеш да осъзнаеш проблема си и да откриеш нов, оригинален път за решаването му. Трябва само да седнеш, да се отпуснеш и малко да си починеш. И решението ще дойде само.

— Глупости! — отвърна Денис. — Това е невъзможно.

— Ами опитай. Разбира се, нищо не става веднага, но на третия или на четвъртия път ще успееш. Запомни последователността: малко гимнастика, после летиш, след това отново гимнастика, пак летиш, но вече по-дълго, сетне стоиш, поклащаш се, а накрая сядаш и си почиваш.

— А колко време трябва да летя?

— Колкото искаш. Сам избираш какво и как да го правиш. Лети, докато ти се иска. Люлей се, докато ти се иска. Запомни, организмът ти и мозъкът ти сами знаят колко време трябва да правят нещо, а ти трябва да се научиш да ги слушаш и да ги разбираш — тогава те сами ще ти подскажат какво е нужно. Докато упражнението ти доставя удоволствие, трябва да го правиш. Веднага щом организмът ти разбере, че вече му стига, сам ще поискаш да спреш.

— И защо е всичко това? Как може да ми помогне?

— Ще се научиш да управляваш емоциите си. Ще се научиш да не се ядосваш и да не се дразниш от дреболии, когато това пречи на нормалната ти работа. Ще се научиш да не се уморяваш. Хайде да се разберем така — няколко дни ти ще опиташ да се позанимаваш сам и ако усетиш, че искаш да научиш повече и да усвоиш още нещо, ще дойдеш на едно място, където се провеждат специални занимания. А пък ако не поискаш, ще се възползваш само от това, на което вече те научих. То също никак не е малко и ти сам ще го разбереш, когато започнеш да се упражняваш. Искам да запомниш една истина: ако не се научиш да ръководиш себе си, ще те ръководят другите.