Коротков преглеждаше списъка на фирмите и учрежденията, които посещаваше Дударев, и след като Селуянов и Зарубин му се обаждаха по телефона, отмяташе проверените. Една от тези кантори беше на строителна фирма и Селуянов научи, че Дударев е ходил там, за да прекрати договора за ремонта на вилата. Другата фирма се занимаваше с обредни услуги и в нея неутешимият вдовец уговори автобусите, които щяха да превозят тленните останки на загиналата и изпращачите от моргата до гробището. Във всички останали организации Георгий Николаевич се отбиваше, за да си търси работа. Или поне така твърдяха служителите на тези фирми.
— В някое от тези места са ни излъгали — обобщи Коротков. — Или ние сме проспали нещо. Дударев задължително е трябвало да се срещне със своя съучастник, за да го предупреди. Хайде да прегледаме отчетите от самото начало. Кога и къде се обади от уличния автомат?
Зарубин прелисти събраните с кламер отчети от външното наблюдение.
— За уличен автомат се споменава само веднъж, веднага след като го освободиха, а четирийсет и пет минути след това той се срещна с любовницата си Олга Ермилова, тъй че най-вероятно се е обадил на нея. Иначе тя няма откъде да знае, че са го пуснали и че я чака пред паметника на Пушкин.
— И повече нито веднъж не се обади от уличен автомат, така ли? — уточни за всеки случай Коротков.
— Външното наблюдение не е засякло подобно нещо.
— Да не са пропуснали? — предположи Селуянов.
— Може — въздъхна Юрий, — но сме принудени да използваме това, с което разполагаме. Серьожа, прегледай отчетите на техниците още веднъж, но много внимателно. На кого се е обаждал от къщи?
Сергей Зарубин отново се зарови в книжата.
— На родителите на Елена Петровна — четири пъти. Във фирмата й — веднъж, два, четири… общо девет пъти. Разговорите са свързани с погребението, „Турела“ поема всички разходи, уточнявали са колко души ще има на помена, в кой ресторант ще го направят и какво ще е менюто. Обаждал се е два пъти в службата на Ермилова, за да я пита дали е намерила адвокат. И е бил много ядосан, че още се бави.
— Виж ти — подсвирна Селуянов, — всички станаха много просветени, също като в Америка. Още не си извършил престъпление, а вече си имаш адвокат.
— Обадил се е и на трима свои колеги от армията, за да им съобщи за нещастието, и те се канят да идат на погребението.
— Това вече е интересно — вдигна глава Коротков. — Според нашата информация, през последните години от службата си в армията Дударев е имал достъп до взривни устройства. Ако тези негови колеги, както и самият той, са били в Чечня и нашата държава се е отнесла към тях също така сурово, както с Дударев, те най-спокойно биха могли да се захванат с престъпен бизнес и по-конкретно — да се нагърбват с поръчки за убийства. Всички ли ще отидат на погребението?
Зарубин плъзна поглед по текста на съобщението и кимна:
— Да, и тримата.
— Прекрасно. Доколкото разбирам, погребението е утре, в единайсет часа. Коля, Серьожа, това е във вашия район. Вижте как стоят нещата. А на теб, подполковник, ще ти се наложи да се заемеш с ведомствата, които нашият многоуважаван герой е благоволил да посети.
— Момент, момент! — развика се Селуянов. — Как ще стане тази работа? Утре е сватбата ми, да не сте забравили? Какво погребение?
— Е, Коля, кога е сватбата ти? В три часа. Погребението сигурно ще свърши по-рано. А аз ще те сменя в ресторанта, където ще е поменът. Там ще се справим двамата със Сергей.
— Не, момчета, така няма да стане — каза упорито Селуянов. — Утре до късно вечерта ще висите на помена, а кой ще дойде на сватбата ми? Ася, тук ти си старша по звание, поне веднъж в живота си упражни властта си в полза на общото дело.
Настя се усмихна, протегна ръка и разроши косата на Николай.
— Коля, ситуацията е върхова и нищо не може да се направи. Няма как да поискаме Дударев да смени датата на погребението на собствената си жена, нали така? Не можем да ти предложим да преместиш и бракосъчетанието си за другия ден. Единственият изход, който съществува само теоретично, е да намерим още двама оперативни работници, които утре цял ден да се занимават с Дударев заедно със Сергей, а ти и Юра да празнувате сватбата ти.
— Ами ти? — попита разтревожено Николай.