— Тогава ви трябва човек, който може да обори обвинението. Правилно ли съм разбрал?
Олга кимна отново, обзета от ужасен срам. Съмненията в невинността на Георгий я гризяха все по-силно и това я караше да се чувства противна дори на самата себе си.
Старият адвокат прелисти тефтерчето си и й продиктува име и телефонен номер.
— Мисля, че ви трябва точно този. Поговорете с него, той се занимава с адвокатска практика отскоро и може да ви се стори, че не е много опитен, но хубавото е, че преди работеше в милицията и отлично знае какви пропуски допуска следствието.
— Благодаря — каза Олга. — Може ли да му се обадя още сега? Не искам да губя време.
Провървя й. Свърза се с него още при първото обаждане и невидимият мъж с висок момчешки глас се съгласи да се срещнат.
Наложи й се да отиде до другия край на Москва, но тя не обръщаше внимание на дългото пътуване, тъй като всичките й мисли се въртяха около Георгий. Защо се забърка в тази връзка? Защо не помисли, че Михаил може да разбере и че за него това ще бъде огромен удар? Как стана така, че минутите на нежни романтични срещи успяха да зачеркнат всичко, което я свързваше със съпруга й?
Вратата й отвори млад мъж с крайно несериозен вид. Косите му бяха мокри, а по загорелите му ръце блестяха капки вода. Очевидно току-що бе излязъл от банята. Той улови погледа й и весело се усмихна.
— Единственият начин да се бориш с жегата в жилищни условия е да се обливаш с вода и да не се бършеш. Върши работа за около четирийсет минути. Не сте ли опитвали?
— Не. — Тя не се сдържа и в отговор също му се усмихна.
— Влезте, моля. Ако не се лъжа, вие сте Олга Василевна, нали?
— Не се лъжете. А вие сте Анатолий Леонидович?
— Точно така. Седнете и ми разкажете какво ви се е случило.
Олга много се вълнуваше, но с всички сили се стараеше разказът й да звучи свързано и разбираемо. Анатолий я слушаше, както й се стори, разсеяно, гледаше някъде встрани и не си записваше нищо. Адвокатът вече не й харесваше. Струваше й се, че е човек, на когото не може да се разчита, с твърде малко опит, прекалено млад и лекомислен, но пък, от друга страна, й го бе препоръчал много авторитетен човек…
— Разбрах ви — прекъсна я Анатолий насред думата. — Може да не продължавате. Засега. Кажете ми, моля ви, само че честно — вашият Дударев убиец ли е? Той ли е убил жена си?
Олга мълчеше. В този момент Анатолий я гледаше съсредоточено, без да сваля очи от нея. Тя осъзна, че независимо от желанието й, се налага да отговори.
— Не знам — отрони мъчително Олга. — Той казва, че не я е убил.
— А вие вярвате ли му?
— Не зная. Понякога ми се струва, че му вярвам, а понякога — не. Но трябва да му помогна, разбирате ли? Трябва да направя всичко възможно, за да не го тикнат в затвора.
— А какво ще стане, ако все пак го тикнат в затвора? Няма да преживеете раздялата си с него, така ли? — попита Анатолий.
— Ще я преживея. Но той не бива да влиза в затвора. Той разчита на мен и аз не мога да го подведа. Освен мен, в Москва няма друг близък човек, на когото може да разчита.
— Знаете ли — усмихна се отново адвокатът, но този път усмивката му изобщо не беше момчешка, а някак много сериозна, — аз съм твърдо убеден, че женската интуиция е най-добрият източник на информация. Ако вие се съмнявате в невинността на вашия възлюбен, най-вероятно той наистина е престъпник. Съмненията не се промъкват в една влюбена душа по незначителни поводи, а само когато има сериозни основания за това. Така че нека изходим от предположението, че вашият Дударев има защо да влезе в затвора, а нашата задача с вас е да не го допуснем. Ще стане лесно, ако ми помогнете.
— Как? — потрепна Олга.
Тя изобщо не очакваше такъв отговор и бе готова да чуе колко трудна и почти невъзможна ще бъде защитата на Георгий.
— Има два пътя, Олга Василевна. И с вас ще вървим по двата едновременно. Какъв е основният аргумент на следствието? Мотивът. Дударев е имал мотив за убийството на жена си. Тя е имала сериозна връзка и се е канела да разтрогне брака си с него, като остави вашия приятел с празни ръце, тъй като цялата недвижима собственост принадлежи на нея, а той дори няма собствено жилище в Москва. В тази логическа конструкция има две звена. Първото е въпросът за собствеността и ние изобщо не можем да го оспорим, тъй като тя е оформена официално. Второто звено — съществуването на любовника на покойната съпруга и намеренията й да се разведе и да сключи нов брак — може да се подложи на съмнение. Това няма как да бъде регистрирано официално в никакъв вид, то съществува само на думи, тоест в показанията на свидетелите. А такива неща винаги могат да се опровергаят. Ако ние с вас успеем да направим това, ще се окаже, че нищо не е застрашавало брака им. И така ще изчезне мотивът за убийството. Ето това е единият път, по който ние ще тръгнем. Съгласна ли сте?