Изборът… Сякаш тя имаше някакъв избор! Едва успя да намери дори този адвокат и нямаше други връзки и познанства в юридическите среди. И въпреки че онова, което предлагаше този младичък Анатолий Леонидович, не й харесваше, разумът й осъзнаваше, че то е правилно. Само че щеше да й се наложи да мине през ужасно унижение и позор, доказвайки публично в съда, че Михаил е знаел отдавна за нейната изневяра. Тя не само щеше да изложи на показ и всеобщо одумване мръсното семейно бельо, но щеше да навреди и на служебната кариера на мъжа си. И макар той да не знаеше нищо, тя щеше да се постарае да го обвини в лъжа. Защо трябваше да го подлага на подобно изпитание? Каква беше неговата вина? Вината беше изцяло нейна, виновна беше само тя и щеше да бъде наказана за това, дори вече бе наказана, но Михаил…
— Знаете ли какво — започна неуверено Олга, — не искам да навредя на мъжа си. Той ще има служебни неприятности, ако всички решат, че още от самото начало е знаел за Георгий, но не се е отказал от делото.
— Нищо подобно — засмя се Анатолий, — няма да има никакви неприятности. Първо, всички ще се отнесат към него с разбиране и ще обвиняват за всичко подлия адвокат и съдиите, които се презастраховат, а не вашия съпруг. Милицията никак не обича адвокатурата и съда и е готова да ги обвини във всички смъртни грехове. Второ, чисто житейски, ситуацията е напълно обяснима и не предизвиква нищо друго, освен съчувствие. Трето, следователи не се намират на улицата, особено такива като вашия мъж, с дългогодишен стаж зад гърба си. Знаете ли колко много неща са необходими, за да уволниш такъв служител или изобщо да попречиш по някакъв начин на кариерата му? Страшно много. Но те ще се вкопчат с нокти и зъби в него, само и само да продължи да работи. И най-вероятно ще му простят баналната ревност — тази обикновена човешка емоция. Но законът не е настроен колегиално и не се съобразява с такива сантименталности. Така че материалите, събрани от вашия съпруг, ще се смятат за недействителни и опорочени, а ние с вас се нуждаем точно от това.
Олга усещаше, че сърцето й се къса. Трябваше да спаси Георгий и това не подлежеше на обсъждане, но на каква цена? Не можеше да вземе бързо решение.
— Трябва да помисля — каза тя. — Може ли?
— Разбира се. Помислете си. Когато решите какво да правите, обадете ми се и ще започнем.
Той я изпрати до вратата и ако се съдеше по бързо отдалечаващите се стъпки, хукна отново към банята. Олга се потътри към метрото, опитвайки се да събере мислите си. До нея имаше двама мъже — съпругът й и любовникът й. Единият се нуждаеше от помощ, а другият нямаше нужда от нея. Нещата уж изглеждаха прости. Но се налагаше да защити единия, като навреди на другия. Ако защитеше мъжа си, това означаваше да не спаси Георгий. Ако защитеше Георгий, щеше да навреди на Михаил. Кого трябваше да предпочете? Тя не знаеше. Естествено можеше да постъпи така, както й диктуваше любовта. Поне на този етап мъжът й се бе отказал от нея и не се знаеше дали смята да й прости или не. Георгий се втурна към нея за помощ, но той беше един такъв… Чужд. Отдалечен. Беше станал груб и коравосърдечен. И май че бе убиец. Тя нямаше да може да се отнася повече към него с предишната топлота и нежност. Но не можеше и да не помогне на мъжа, когото бе обичала, а може би още обичаше, щом я помоли за помощ. Ала Михаил също я обичаше и може би продължаваше да я обича. И с нищо не бе заслужил това, което тя се канеше да стовари на главата му. Михаил беше много силен и уверен в себе си, той имаше жилище, имаше работа, имаше бъдеще, а Георгий нямаше нищо — нито работа, нито бъдеще. Че какъв живот ще е това, макар и в луксозен апартамент или в огромна вила, но без работа, без съпруга, без деца. Той стана богат вдовец, но беше страшно самотен, а и самата Олга се канеше да го изостави.
Как се обърка всичко! И колко трудно бе да вземе правилното решение. Преди да стигне до метрото, тя седна на една пейка, извади цигарите си и запали. Обикновено пушеше съвсем малко, дори не всеки ден, но след всичко, което се случи, изпушваше по кутия и половина на денонощие. Именно на денонощие, а не на ден, защото почти не спеше.
Какво я ръководеше, когато си даде дума да помогне на Георгий на всяка цена, макар че реши да прекрати интимната си връзка с него? Ръководеше я принципът, че не бива да изневерява на доверието, на надеждата, която й бяха възложили. Георгий й вярваше и разчиташе на нея. А Михаил вече не й вярваше и не разчиташе на нея за нищо. Така че няма как да излъже мъжа си. Тя взе решение.
Олга хвърли фаса и влезе във фоайето на метрото. Намери телефонен автомат, мушна картата и поглеждайки към листчето, което стискаше в ръка, набра номера. А когато от другата страна вдигнаха слушалката, каза: