— Аз съм Олга Василевна. Съгласна съм.
ГЛАВА 5
Съботната обиколка в търсене на работа също не донесе успех. Настя най-добросъвестно провери десетина фирми, благославяйки наум мъжа си, който все пак я накара да вземе колата, и към три часа се понесе към Хамовническия районен съвет на улица „Плюшчиха“. Правеше всичко възможно, за да не закъснее, и пристигна там в три без две минути. Облечен в лек светъл костюм, Селуянов пушеше безгрижно навън пред вратата, а издокараната в пищна сватбена рокля Валентина крачеше нервно напред-назад, озърташе се и хапеше устни. Щом зърна Настя, тя се втурна към нея.
— Слава богу, най-сетне!
— Глупаво момиче — подхвърли добродушно Николай. — И защо се притесняваше? Сто пъти съм ти казвал, че нашата Ася никога и никъде не закъснява.
— Не се страхувах от това. Ами ако й се е случило нещо, а пък ние стоим тук и се каним да се женим.
— Нищо не може да й се случи, ето, жива и здрава е. Повикай приятелката си и да вървим.
Настя издържа стоически цялата тържествена церемония и се подписа като свидетел на младоженеца, спомняйки си как преди три години също се омъжи. И как свърши всичко. В мига, в който двамата с Алексей полагаха подписите си в регистрационната книга, в същото гражданско убиха една булка. И целият й меден месец премина в издирване на тайнствения убиец. Разбира се, в крайна сметка го разкриха и го заловиха, но вече бе прекалено късно…
Когато младоженците заедно с кумовете и гостите излязоха навън, Селуянов заяви на висок глас:
— Преди сватбеният кортеж да се отправи към празничната трапеза, предлагам да изпушим по една-две цигари на чист въздух.
Гостите, които се бяха събрали в два и половина и добросъвестно очакваха церемонията във вестибюла, където пушенето бе забранено, започнаха радостно да щракат запалките. Родителите на булката веднага повикаха дъщеря си и заговориха оживено с нея за нещо, а Селуянов направи знак на Настя да се отдръпнат встрани.
— Откри ли нещо? — попита тихичко той.
— Абсолютно нищо, пълна суша. А ти?
— Погребахме Елена Петровна — обяви делово Николай. — Коротков се оказа прав: до един часа всичко свърши, той ме смени и отиде да наблюдава помена.
— А контактите на Дударев?
— Проследихме ги. Първо, това бяха тримата му приятели от армията; второ, Дударев поддържа подозрително тесни връзки със служителите на фирмата, оглавявана от убитата му съпруга. Знаеш ли, в мен се зароди шантавата идея, че от смъртта й е бил заинтересован не само Дударев, който е искал да остане богат вдовец, но и служителите на фирмата. И че това е била съвместна акция. Двете заинтересовани страни са се разбрали и са отстранили третата, която е пречела и на двете в еднаква степен.
— Възможно е — кимна замислено Настя. — Тогава е ясно защо не засякохме контакта на Дударев, по време на който трябваше да предупреди съучастника си. Съучастниците са в „Турела“, а той многократно си общуваше с тях по телефона и дори на два пъти ходи там.
— Уж да урежда организирането на погребението и помена — добави Николай.
— Уж. Любопитно… Трябва да кажем това на Гмиря, нека да помисли в тази посока.
— Коля! — разнесе се звънкият глас на Валентина. — Хората вече се окадиха тук и искат да седнат на масата.
— Стига толкова, Ася, тръгваме. — Николай хвана решително Настя за рамото.
— Коля, нека да дойда по-късно, става ли? Искам да обиколя още две-три фирми, докато не са затворили.
— Върви — кимна Селуянов. — Нали помниш къде живея?
— Разбира се — засмя се тя. — Толкова пъти съм идвала у вас.
— Само че не се бави — помоли я той. — Нали ще се постараеш?
— Веднага щом и последната фирма затвори, цялата съм твоя.
Тя вече се качваше в колата, когато чу гласа на Коля:
— Ей, да не забравиш да доведеш твоя професор!
Настя отново се впусна да обикаля фирмите, отбелязани в списъка. „Не, за съжаление нямаме нищо за вашия мъж… Не, нямаме нужда от консултант… Ще разгледаме предложението ви…“
— А, точно това ни трябва — заговори разпалено жената, при която изпратиха Настя в поредната фирма. — Все не можем да намерим подходящ началник на охраната. Имаме огромни складове и ни е нужен човек, който знае как да разположи постовете, къде да монтира охранителните камери и други подобни неща. Мъжът ви ще хареса ли тази работа?
— Разбира се. — Настя демонстрира радост, която всъщност не бе съвсем неискрена. Дали най-сетне намери онова, което търсеше? — Направо е изненадващо, че имате проблеми с такива служители. Вече обиколих двайсетина фирми и никъде нямат нужда от бивши военни. Бях изгубила всякаква надежда… Знаете ли, мъжът ми също обикаля навсякъде да си търси работа и ми каза, че такива като него ходели във всяка фирма по три пъти на ден.