— Може и да ходят някъде, но не и при нас — въздъхна жената. — Кой знае защо, военните избягват търговските фирми, сигурно им се струва, че е срамно да се занимават с търговия. Или просто не идват при нас.
— Е, значи съм извадила късмет — усмихна се Настя. — Макар че точно във вашата фирма не се надявах на нищо. Всъщност надявах се, че може да се намери работа за мен, но бях сигурна, че за мъжа ми няма да има.
— Че защо?
— Проблемът е, че тук, в Москва, се преместиха много мъже от нашия гарнизон и ние непрекъснато разговаряме помежду си по телефона и обсъждаме кой си е намерил работа и кой — не. И точно вчера един от колегите на мъжа ми каза, че е бил във вашата фирма и са му отказали.
— Не може да бъде! — рече уверено жената. — Цяла седмица съм на работа и не съм засякла никакъв военен. Може да е сбъркал името на фирмата и да не е идвал при нас?
— Не, името е същото, както и адресът. Може да не е разговарял с вас?
— Че с кого ще разговаря? Макар че… Я чакайте малко! Ей сега ще проверя и ако онази въртиопашка пак е объркала всичко, ще й откъсна ушите.
Тя започна да набира някакъв телефонен номер.
— Имаме тук една глупачка, която обича да се прави на страшно информирана и дава сведения на всички подред по всякакви въпроси, без да знае каквото и да било, вместо да ги изпрати при компетентния служител. Ало, Альона? Къде е Галя? Извикай я. Галя, някакви военни търсили ли са работа тук през последните дни? Не? Сигурна ли си? Имам предвид бивши служители на армията. Нали знаеш, че търсим началник на охраната. Не са идвали, така ли? Е, добре.
Тя затвори слушалката и погледна Настя с недоумение.
— Вашият познат е объркал нещо, очевидно не е бил при нас.
— Добре де, какво значение има — махна безгрижно с ръка Настя. — Може и да се е объркал. По-важното е, че намерих работа на мъжа си. А каква е заплатата при вас?
Тя зададе още няколко въпроса, за да демонстрира заинтересованост, попита кога мъжът й може да дойде на събеседване, благодари и си тръгна. Това е. Вече можеше да отиде у Селуянов.
Когато излезе навън, намери уличен автомат и се обади вкъщи.
— Льоша, какво стана с подаръка?
— Купих го. А ти къде си?
— В Чертаново, на края на света, но вече се освободих. Какво ще правим?
— Мисля, че може би трябва да си дойдеш вкъщи, за да оставиш колата — предложи Чистяков. — И ще отидем заедно при Коля.
— Защо? — попита глупаво тя.
— Как защо? На сватбата на приятеля си да не можеш да изпиеш нито грам! Все пак ти си нормален човек. Аз също ще пия. А после кой ще кара колата?
— Вярно. Просто не помислих за това. Добре де, аз няма да пия — и бездруго не обичам, а така ще имам и повод. Истинско самоубийство е да пиеш в такава жега.
— Права си. Кажи ми къде да дойда.
— Иди на площад „Революция“. Ще те чакам на паркинга пред Манежа.
Настя затвори и веднага набра друг номер. Обаждаше се на следователя Гмиря.
— Борис Виталевич, намерих фирмата, в която Дударев е ходил, но не за да си търси работа. Да, Зарубин е направил проверка там и са му казали, че той е питал за работа. Но на мен току-що ми казаха, че през последните дни никакъв военен не е идвал при тях да си търси работа.
Настя му продиктува името на фирмата и адреса й. И това наистина беше последното нещо, което трябваше да свърши. Вече можеше да си почине.
През горещите дни това се случваше с много хора: човек не издържаше и пиеше ледена вода или още по-лошо — ледено мляко от хладилника. И в резултат се разболяваше от ангина. Точно това се случи с Артьом Кипиани. Привечер вдигна 38,8 градуса температура, а гърлото го болеше толкова силно, сякаш вътре имаше шкурка, поръсена с черен пипер. Екатерина даде подробни указания на Денис, който дойде рано сутринта, какви таблетки да му дава и кога, с какво да прави гаргара, да не излиза навън, да не стоят на течение и най-добре Артьом да не става от леглото, тъй като ангината с висока температура може да се отрази на сърцето. Майката остави без колебание сина си на грижите на неговия приятел, защото беше абсолютно сигурна, че отговорният и прецизен Денис няма да се отклони ни на йота от указанията й и ще извърши всичко по най-добрия начин. През трите години на тяхното приятелство тя нееднократно се бе убеждавала в това.