— Никога! — заговори разпалено Денис. — Да не си посмял да мислиш такива неща. Нямам нужда от никакво момиче и от никакво семейство. Ти никога няма да бъдеш бреме за мен и аз винаги с радост…
— Стига сме говорили за това — прекъсна го Артьом. — Животът е такъв, какъвто е. Я по-добре ми кажи виждал ли си дискове или касети с песните на Ирина Астапкина?
„Ето — помисли си угнетено Денис, — пак тази Астапкина. Сега ще се сети и за Каменская. Нищо не помага, той се отдалечава от мен, мисли си, че може да се справи без мен. Как да го разубедя?“
— Не — измърмори Денис, — изобщо не съм чувал за такава певица.
— Ще ми се да чуя песните й. Защо не идеш да потърсиш някакви записи? Навярно някъде ги продават.
— Никъде не ги продават, дори не съм чувал името й.
— Не може да бъде — завъртя упорито глава Артьом. — Ще се обадя на Каменская и ще я попитам, тя сигурно знае къде могат да се чуят песните й. Или поне да прочета стиховете й. Нали Каменская остави телефона си, ще й се обадя:
Денис изпадна в паника. Как така ще се обажда на Каменская? Той се надяваше, че Артьом вече е забравил за нея, а се оказа, че все още мисли за тази жена.
— Не е удобно — каза решително Денис. — Тя върши толкова отговорна работа, а ти ще я безпокоиш за глупости. Ще се ядоса.
— Няма да се ядоса — усмихна се замечтано Артьом. — Има такъв глас… Направо е необикновен. И самата тя е необикновена. Не успях да я видя добре, но усещам, че не е като всички милиционери. Знаеш ли за какво ми напомня гласът й?
— Глас като глас — измърмори Денис и целият се вледени.
Ето, започна се, така си и знаеше. Артьом си спомни за Каменская и бе готов да говори за нея с часове. И какво толкова намираше у нея? В тази стара лелка, връстница на родителите му.
— Гласът й напомня за „Лунна светлина“ на Дебюси. Спомняш ли си, свирих я миналата година.
— Няма нищо общо — заяви високо Денис.
— Ама как не разбираш, в „Лунна светлина“ няма нищо ярко и силно, няма нито един оформен образ, всичко е някак приглушено и непрекъснато нараства. И гласът на Каменская е точно такъв. Много те моля, намери на бюрото листчето с телефонния й номер, трябва да е някъде там.
Не, Денис просто не можеше да допусне това. Артьом не биваше да разговаря с Каменская и изобщо не трябваше да завързва каквито и да било отношения без Денис и зад гърба му.
— Добре де, какво толкова — каза колкото се може по-небрежно той, — тя наистина е зает човек и не бива да я занимаваме с глупости. Ще отида да потърся записи на Астапкина, след като чак толкова искаш.
— Иди — кимна Артьом. — И ми дай някакво хапче за температурата, че пак ме втресе.
Денис грижовно донесе разтвореното в гореща вода прахче, което Екатерина бе оставила, и го подаде на приятеля си, за да го изпие.
— Поспи, докато ме няма, чу ли?
— Добре. Наистина ми се приспа.
Артьом се зави с одеялото, а Денис поседя малко във фотьойла, докато приятелят му заспи. Щом се убеди, че Артьом диша равномерно и спокойно, той се приготви да излезе. Погледът му попадна на червеното топче, което бе оставено на бюрото. Ето какво трябваше да направи. Точно така. И тогава Артьом щеше да разбере, че Денис може дори онова, което Каменская не успя да направи. Денис щеше да докаже, че е по-умен, по-силен и по-добър от тази лелка от милицията, която — може би без да иска, започна да го измества от мислите и от сърцето на Артьом.
Денис Баженов още от малък знаеше, че майка му не го обича. Или по-точно, сигурно го обичаше по някакъв свой начин, но тази любов не му беше достатъчна. Той непрекъснато усещаше и не само усещаше, а със сигурност знаеше, че й пречи. Алевтина беше на седемнайсет години, когато синът й се появи на бял свят, и естествено не й беше до пелени и до детски кашички. Докато навърши двайсет години, алкохолът и развратът се превърнаха в неин постоянен начин на живот, на двайсет и две години роди още едно дете, а на двайсет и пет — трето. Второто и третото й дете играеха ролята на отчаяни опити да задържи до себе си мъжете, с които спеше, и най-сетне да се сдобие със семейно огнище. Но въпреки това те я зарязваха, а децата се родиха болни. Тогава Алевтина остави болните деца на грижите на милосърдната държава и се отдаде на разврат, тъй като смяташе, че Денис вече е достатъчно голям и няма нужда от грижи, а когато се налагаше, щеше да се отнесе с разбиране и да излезе да се поразходи или да поиграе с приятелчетата си.