— Още не. А ти?
— Аз също нямам. Добре де, разполагаме с още една седмица, ще измислим нещо. Всъщност — оживи се Юра — все пак имам нещо наум. Ще взема да се обадя в окръжното и да разбера какво става с онази Дударева. Може би нещата не са чак толкова страшни и Коля ще успее да се измъкне.
Той извади телефонния указател и започна да натиска бутоните. Не успя да се свърже веднага: първо беше заето, след това нужния човек го нямаше, но в крайна сметка стана ясно, че бурята над главата на Селуянов май се е разминала. Мъжът на убитата вече беше задържан. Изглежда, ставаше дума за най-обикновено убийство. Е, не съвсем обикновено, разбира се, не бе станало на пияна глава и по време на семеен скандал, а бе поръчково, но въпреки това мотивът беше битов — развод и пари. И нямаше никакви разчиствания на сметки в бизнеса, в които да са замесени фирми и хора, пръснати из различни краища на града, така че „Петровка“ можеше да си почива.
— Гражданино Дударев, на кого е автомобилът марка „Шкода Фелиция“ с номер Р 590 СУ?
— Колата е моя, нали ви казах.
— Колата се води на ваше име и вие сте неин собственик, така ли?
— Не, колата се води на името на жена ми, а аз имам пълномощно, за да я карам.
— Жена ви често ли се вози с колата?
— Често. Когато я карам.
— А когато не я карате вие?
— Когато не я карам аз, я кара шофьорът й. Тя не може да кара кола и дори няма книжка. Разберете, ако някой е искал да убие Елена, нямаше да слага взривно устройство в шкодата, защото я карам предимно аз.
— Съгласен съм. Само че, кой знае защо, точно днес, когато в колата ви имаше бомба, не вие, а вашата жена е отворила вратата й и е седнала зад волана. Как ще обясните това?
— Не зная. Не разбирам какво трябва да обясня.
— А, значи не разбирате? Тогава аз ще се опитам да ви обясня. Гражданино Дударев, добри отношения ли имахте с жена си?
— Отношенията ни бяха нормални. Какво общо има това?
— Когато отношенията между двама съпрузи са нормални, те не се карат почти всеки ден, и то на толкова висок глас, че съседите да ги чуват.
— Всички хора се карат и въпреки това си живеят нормално. Какво се опитвате да измъкнете от мен?
— Ще ви кажа след малко. Да продължим нататък. Гражданино Дударев, вие състоятелен човек ли сте?
— Напълно.
— Моля ви, избройте имуществото си, за което се сещате веднага.
— Ами… кола, апартамент, вила, гараж… Това достатъчно ли е?
— Щеше да е достатъчно, ако всичко това наистина ви принадлежеше. Но това имущество е на съпругата ви, а не ваше. И колата, и недвижимото имущество се водят на нейно име и всичко това е придобито преди брака й с вас, така че не може да се смята за обща собственост. А лично вие какво притежавате?
— …
— Ясно. Нищо. Какви доходи имате с днешна дата?
— Получавам военна пенсия.
— Само това ли?
— Да. А вие какво очаквахте? Че съм милионер и укривам данъци ли?
— Не, не съм очаквал подобно нещо. Кажете ми, моля ви, вашата жена изневеряваше ли ви?
— Да не сте полудели?!
— В никакъв случай. Разполагам с информация, че тя е имала интимна връзка, и то толкова сериозна, че е решила да се раздели с вас и да създаде ново семейство. Май искате да се престорите, че това не ви е известно, така ли?
— За пръв път го чувам. Това е пълна глупост!
— Е, в такъв случай ще ви се наложи да чуете още една глупост. Но няма да ви се удаде да премълчите отговора. Ще ви се наложи да коментирате това, което ще ви кажа. И тъй, вие не сте живели добре с Елена Петровна. Тя ви е изневерявала и вие постоянно сте се карали на тази почва. Дори нещо повече — когато преди две години сте се оженили, тя е била доста състоятелна дама и собственичка на процъфтяваща туристическа фирма, а вие, Георгий Николаевич, сте били офицер с блестящо военно минало, който се е готвел да излезе в оставка, но — уви! — без никакво бъдеще и никакви доходи. Вероятно към този брак ви е тласнала страстната любов и аз се отнасям с огромно уважение към това. Тогава, преди две години, нито вие, нито вашата годеница сте мислили как ще се уредят отношенията ви в материален план. Вие сте били относително млад — малко над четирийсетте, и ви се е струвало, че онова, което ви предстои, ще бъде прекрасно. Само че се оказало, че никой няма нужда от вашата военна професия, и вие сте започнали да живеете с офицерската си пенсия и с онова, което ви е давала Елена Петровна. Съгласете се, че е унизително. Имам информация, че много пъти сте се опитвали да започнете работа, но не сте успели. Вие нямате цивилна професия и най-доброто, което са ви предлагали, е да застанете на сергията на битака и да получавате по петдесет рубли за всяко продадено сако. С течение на времето страстната любов отминала и Елена Петровна си намерила друг мъж, който бил по-приспособен към живота. И пред вас се изправила реалната заплаха от развод. Цялото имущество принадлежи на вашата съпруга и при разтрогването на брака няма да получите нищо. Много по-удобно е да останете вдовец, нали така? И няма проблем да го постигнете. Слагате взривно устройство в колата, която е купила жена ви и която карате с пълномощно, и под някакъв благовиден предлог изпращате Елена Петровна да вземе нещо от автомобила. Какво е то?