ГЛАВА 6
Собственикът на стаята беше мъртъв някъде от около половин час. Първоначалният оглед даваше основания да се твърди, че е починал в мъки, макар да нямаше никакви следи от изтезания или външни рани.
— Защо не извикахте Бърза помощ? — попита с укор младичкият милиционер възрастната съседка, която бе подала сигнала.
— Извиках я, разбира се — занарежда съседката, — само че мина един час, мина втори, а тях все ги няма. Влязох при Костя да го видя как е, а той вече не дишаше. И тогава хукнах да се обадя на вас.
— А вие имате ли ключ от вратата му?
— Не, откъде ще имам? Към четири часа той позвъни на вратата ми. Едва се държеше на краката си. И ми каза: „Лельо Клава, извикайте Бърза помощ, лошо ми е, умирам“. Понеже той няма телефон. Казах му, че ей сега ще се обадя, а пък той да иде да си легне и да не заключва вратата, да я остави отключена, та да може да се влезе, ако не е в състояние да отвори. Той се прибра у тях, а пък аз се обадих и зачаках. Лекарите все не идваха. Отидох веднъж при Костя, а сетне — още веднъж, и гледам, че му става все по-зле и по-зле, вече не отваряше очи и беше пребледнял като платно. Същински ужас, страх да те хване, като го гледаш. А след това, на третия път, вече се изплаших, че е умрял, и извиках милицията.
Милицията дойде веднага благодарение единствено на това, че се намираше на съседната улица. В петък след пет следобед беше невъзможно да минеш през Москва. Всички напускаха града, тъй като не искаха да остават през почивните дни в тази пещ и се надяваха да изпитат поне някакво облекчение сред дърветата и край водоемите. Беше ясно, че Бърза помощ нямаше да дойде скоро. Навсякъде с часове се висеше в задръстванията, така че в това нямаше нищо странно, особено като се имаше предвид, че градските власти трескаво се втурнаха да оправят основните пътни артерии за юношеската олимпиада, а това бяха точно онези улици, по които московчани напускаха града. Заради ремонтните работи по широките шосета имаше само тесни проходи, по които едва се промъкваха шофьорите, които не желаеха да се движат един след друг и не искаха да се съобразяват с елементарните закони на механиката и да се пропускат взаимно.
Милиционерите направиха оглед на стаята и се спогледаха.
— Това или е склад, или е някакво нелегално производство — каза единият от тях, посочвайки безбройните кутии, част от които бяха празни, а друга — пълни с аудиокасети.
— По-скоро е производство, погледни колко техника има. И ако се съди по надписите, касетите са еднакви — отвърна другият. — Саундтракът на „Титаник“. Усещаш ли на какво мирише тук? Филмът току-що излезе по екраните, а те вече имат саундтрака в несметни количества. Сигурно записът е пиратски.
И двамата бяха на мнение, че трупът по-скоро не е резултат от криминално престъпление, тъй като избодените до безобразие ръце и крака на покойния красноречиво свидетелстваха за пристрастието му към наркотиците. Но трябваше да извикат колегите си, които се занимаваха с аудио- и видеопиратство, защото бе съвсем очевидно, че това е в тяхното поле на действие.
В понеделник вечерта служителят, който сортираше и съставяше списъка на касетите, иззети от починалия скоропостижно Константин Вяткин, се натъкна на познати думи. Някъде вече ги бе виждал, и то съвсем скоро. Касетите бяха много, очите му се измориха, вниманието му отслабна и той примижа и се облегна на твърдия стол, за да си почине. След това завъртя глава насам-натам, за да раздвижи схванатите мускули на врата си, и плъзна поглед по залепеното със скоч на стената листче, на което с дебел флумастер бяха изписани въпросните думи. Феликс Менделсон Бартолди, „Шотландска симфония“. И отдолу — телефонният номер и фамилията на човека, с когото трябваше да се свърже.
— Обаждам се за Менделсон — изломоти той в слушалката, когато му отговори женски глас.
— Да, да, слушам ви.
— Тук се появи една касета… ако ви интересува, елате.
— Докога ще сте там?
— Най-малко още час и половина.
— Благодаря, непременно ще дойда.
Не можеше да се каже, че служителят, който сортираше касетите, бе образец за изпълнителност, и в друга ситуация сигурно не би се обадил за касетата. Но сега беше страшно уморен, имаше нужда от почивка и реши да си я осигури, като изпълни нечия молба. Хем имаше полза от това, хем доставяше удоволствие на някого.
Той поседя още малко със затворени очи, въздъхна и се зае отново с дългия, безкраен опис.