Мястото, където лежеше, беше пясъчна падина, която можеше да е пресъхнало речно корито. Спечената земя бе попила водата от вчерашната буря, но под него като че ли имаше локва, която се просмукваше в дрехите му. После си даде сметка, че усещането за мокрота идва от панталоните му в областта на чатала.
Единственото нещо, което го предпазваше от пълната паника, бе телевизионната камера. „Няма да изпусна този шанс“. Той я насочи под ъгъл към черния пушек, който се издигаше на талази от сваления хеликоптер. После се изви надясно и насочи обектива към димящите останки на новинарския бус.
„Сега идва трудната част — да остана жив, за да покажа това на някого“ — помисли си Лофт.
Анита лежеше между него и горящия микробус. Главата й бе отпусната и тя изглеждаше по-крехка.
Запълзя към нея и спря на половината разстояние. Не знаеше къде точно се намира пазачът на обсерваторията. От новото си местоположение Брент се надяваше, че ще успее да вдигне камерата над нивото на падината и да заснеме какви са намеренията на стрелеца.
„Трябва да направя нещо. Няма само да лежа тук“.
Пое си дълбоко дъх, овладя треперещите си мускули и предпазливо се показа. През визьора на камерата видя охранителя да се обръща в неговата посока и да вдига карабината си. Успя да залегне точно преди три куршума да прелетят над главата му, вдигайки фонтани от пръст.
— Няма да обръщате внимание на табелата, а? — изкрещя пазачът отвъд оградата.
Брент бе загубил ръчния микрофон. Сега разчиташе само на микрофона „пушка“, монтиран на горния край на камерата, макар да не му се вярваше, че той ще улови гласа на охранителя от такова голямо разстояние.
— Трябваше да дойдете вътре да се пазарите — продължи пазачът. — А единственото, което исках, бе да слушам музиката!
„Музика?“ — зачуди се наум репортерът.
— Казах ви да се махате оттук! — изкрещя охранителят. — Но не, ти трябваше да продължиш да настояваш. Трябваше да ме отделиш от музиката!
„За какво говори той, по дяволите?“ — зачуди се Лофт.
— Нарушителите ще бъдат наказани! Така пише на табелата!
Още куршуми вдигнаха фонтани от пръст, която се посипа върху главата на репортера.
— И щом отворя тези порти, ще ви пратя в ада!
Брент запълзя към Анита, чиято тъмна кожа никога не бе изглеждала толкова бледа. Той измъкна химикалка, която придържаше турникета, и разхлаби вратовръзка, мръщейки се при вида на кръвта, която потече от лявата й ръка.
— От време на време трябва да се възобновява кръвообращението, иначе може да получиш гангрена.
— Твърде много знаеш — промърмори изтощено тя.
— Извинявай.
— Студено ми е. — Младата жена обърна глава настрани и се помъчи да повърне, но нищо не излезе от стомаха й. — Пулсът ми е ускорен. Мисля, че съм изпаднала в шок.
Лофт затегна отново турникета. Напъна се да избута един голям камък към нея и вдигна обутите й в маратонки крака върху него.
— Това би трябвало да помогне.
— Къде си научил всичко това?
— Правих репортаж за екип на Бърза помощ.
— И сега вече си експерт? Боже, иска ми се да не бях попитала. Камерата! — Дишайки тежко, Анита забеляза, че я беше сложил на земята, така че бе насочена към тях. Червената лампичка светеше. — Снимаш ли ни?
— Не искаш ли да станеш знаменитост?
За момент му се стори, че чува шум от приближаваща кола. Пулсът му се ускори от мисълта, че полицаите са чули експлозиите и идват. Ала слабото бръмчене внезапно спря и той се притесни, че е било плод на въображението му.
Вдигна камерата и като се надяваше, че пушекът и пламъците ще го прикриват, забърза към предната част на горящия бус. Спирайки далече от горещината, Брент насочи обектива край стената на микробуса и го фокусира върху охранителя, който стоеше пред вътрешната порта. Изглеждаше така, сякаш я изследваше.
„Не е сигурен дали още не тече ток по оградата — осъзна репортерът. — Дали когато хеликоптерът се разби в нея, е прекъснал електричеството, или той ще се опече, ако докосне портата?“
Пазачът явно реши да не рискува. Той се обърна към бетонната постройка, мина тичешком край пълния с трупове камион и изчезна през вратата.
— Анита! — Лофт се втурна към нея. — Той влезе вътре! Мисля, че ще изключи тока, който тече по оградата. Ако съм прав, скоро ще дойде за нас. Побързай! Трябва да се махаме.