Тя облиза пресъхналите си устни и кимна.
— Помогни ми да стана.
Младата жена преметна здравата си ръка през врата му. Брент я прегърна през кръста. Взе внимателно камерата. После я поведе бавно по черния път.
59.
Превишението на ростовското летище бе хиляда петстотин двадесет и четири метра. Пейдж се издигна с хиляда и шейсет метра по-високо и се насочи на запад по протежение на главното шосе, което според въздушната му топографска карта представляваше едната граница на забраненото за достъп въздушно пространство на обсерваторията. Височината му осигуряваше добра видимост върху равното тревисто поле вдясно от него.
Тори нагласи микрофона на слушалките си.
— Два стълба дим — каза тя и посочи с ръка.
Макар и далече, белите радиотелескопи на обсерваторията се виждаха ясно, дори и онзи, който бе наклонен настрани и насочен на югоизток. Единият източник на дим се намираше близо от лявата страна на антените. Другият бе пред тях, като пушекът се издигаше от черния път, който водеше от обсерваторията до главното шосе.
Черният дим напомни болезнено на Дан за цистерната с бензин, която бе видял да избухва в Санта Фе четири дни по-рано.
Докато летеше с чесната над главното шосе, двамата с Тори се озоваха успоредно на пожарите вдясно от тях, придобивайки по-близка видимост. Тя извади бинокъла от пилотската му чанта и погледна през него, като го нагласи на фокус.
— Виждам останки близо до радиотелескопите. — В гласа й се долови по-голяма тревога. — Роторни перки. Изглежда като разбит хеликоптер. — Тори насочи бинокъла към черния път. — Другите пламъци излизат от превозно средство. Микробус. На покрива му има антена. Прилича на новинарски бус.
Пейдж включи полицейската радиостанция.
— „Чесна“ Четири Три Алфа вика капитан Медрано!
Гласът на капитана незабавно прозвуча в слушалките му.
— Казвайте.
— Виждаме нещо, приличащо на разбит хеликоптер близо до обсерваторията. Той и един телевизионен микробус са обгърнати в пламъци.
— Какво?
— Не е ясно какво е станало. Казах ви, че забранените за достъп летателни зони обикновено са свързани с националната сигурност. Мислите ли, че там има някакъв специален правителствен обект? Такъв, който терористите биха искали да нападнат?
— От ФБР явно се тревожат за същото — отговори рязко Медрано. — Дадоха ви разрешение за по-близък оглед, а на мен — да изпратя там полицейски коли.
— Разбрано. Имам разрешение за влизане в зоната.
Дан направи вираж надясно към стълбовете дим. През гъстия пушек белите сателитните антени ставаха по-големи.
Тори продължаваше да гледа през бинокъла.
— Виждаш ли оцелели? — попита я Пейдж.
— Да. Но не при хеликоптера. Виждам двама души да се препъват по пътя. Вървят в нашата посока. Мъж и жена. Жената изглежда ранена.
Когато самолетът наближи, те влязоха в зрителното поле на Дан. Вървейки с мъка по черния път, мъжът придържаше жената с лявата си ръка. Той носеше нещо в отпуснатата край тялото му дясна ръка.
— Това телевизионна камера ли е? — попита учудено Тори. — Боже мой, това е телевизионният репортер, който ни търсеше.
Коленете на жената долу сякаш се подкосиха. Тя падна, повличайки мъжа със себе си, и двамата се строполиха на земята.
Тори регулира фокуса на бинокъла.
— Жената е обляна в кръв.
Гласът на Медрано избоботи в слушалките на Пейдж:
— От ФБР отмениха разрешението за достъп. Обръщайте! Махайте се оттам!
Дан погледна намръщено към жена си.
— Какво става?
Канеше се да натисне бутона за прекъсване на радиовръзката, но капитанът продължи да говори:
— Бяхте прав — това има нещо общо с националната сигурност. И е замесена някоя влиятелна личност. Там е изпратен екип от спецчасти.
Пейдж продължаваше да лети към обсерваторията.
— Разбрахте ли ме? — попита Медрано. — Разрешителното ви за влизане в забранената зона вече не е валидно. Обръщайте!
— Напоследък полицейската радиостанция не работи добре — каза Дан на Тори. — Чувам само пращене.
— Да, и аз това чувам.
Пейдж посочи към мъжа и жената на пътя. Тя лежеше по гръб, а мъжът бе коленичил до нея и правеше нещо на лявата й ръка.
— Според теб колко време ще отнеме на специалния екип да се организира? — попита той. — Най-близкото място, откъдето може да дойде, е Ел Пасо. А може би и от по-далече. Предполагам, че ще са нужни поне два часа, докато пристигне помощ. Дотогава жената може да умре.