Дан отряза дълго парче лейкопласт. Уви го около ръката на жената, после отряза второ парче и го залепи отгоре.
— Аз ще режа, а ти го увивай — предложи Тори и взе ножа и ролката.
Докато слагаше още лейкопласт, за да направи стегната превръзка, вниманието му бе привлечено от червена лампичка. Тя беше на телевизионната камера, която репортерът бе насочил към него, очевидно правейки запис.
Ала Пейдж не можеше да си позволи да се разконцентрира. Довърши превръзката и махна турникета, изчаквайки да види дали кръвта ще избие през лейкопласта.
Внезапно върху него се посипа пръст и проехтя далечен пукот.
— Какво става, по дяволите…
Още пръст изригна като фонтан в лицето му. Между далечните пукащи звуци видя облачета прах да се вдигат от пътя.
— Някой стреля по нас.
— О, мамка му, пазачът отвори портите. Той идва! — изпъшка репортерът.
— Защо стреля по нас? — попита Тори. — Защо има трупове в онзи камион?
Дан погледна край горящия микробус към радиотелескопите. Сега портите и на трите огради бяха отворени. Някакъв мъж стоеше пред третата порта и се прицелваше с карабина, която отскочи при отката.
На пътя се вдигна фонтан от пръст. Проехтя пукотът от изстрела.
— Ние сме просто извън обсега му.
Пазачът пристъпи напред и отново стреля. След миг куршумът изора пръстта малко по-близо.
— Трябва да стигнем до чесната — каза Пейдж. — Побързайте, преди да е приближил.
Той внимателно вдигна на ръце ранената жена. Острият мирис на кръвта й изпълни ноздрите му, когато пое по пътя. Въпреки че беше слабичка, отпуснатото й тяло тежеше — нозете й се люлееха във въздуха.
Репортерът тичаше пред него с телевизионната камера.
Тори стигна до пасажерската врата на самолета, отвори я широко и наклони седалката напред. Дан спря под високото крило и настани ранената жена на задната седалка.
— Качете се тук! — каза той на репортера. — Закопчайте предпазния й колан! Закопчайте и вашия!
Докато заобикаляше отзад чесната, забеляза ужасен, че пазачът тича към тях с все сили.
В следващия миг спря и стреля. Близо до опашката на самолета се вдигна фонтанче пръст.
„Куршумът е рикоширал някъде в земята“ — помисли си Пейдж.
Измъкна пистолета си и се прицели високо. Ако стреляше право напред, куршумите му щяха да заорат в пръстта доста преди да достигнат далечната мишена. Като се целеше високо обаче, те щяха да опишат дъговидна траектория, което увеличаваше обсега им. Естествено, така губеха по-голяма част от мощта си, но той се надяваше, че ще се забият достатъчно близо до пазача, за да го накарат да спре.
Дан стреля шест пъти в бърза последователност. Шест облачета прах се вдигнаха на пътя пред охранителя, принуждавайки го да отстъпи. Пейдж незабавно изтича край лявата страна на самолета, отвори вратата на кабината и се покатери вътре.
Тори бе заела мястото си на пасажерската седалка закопчаваше предпазния си колан.
Дан натисна главния ключ, завъртя ключа за запалване и даде газ. Витлото рязко се завъртя със силно бръмчене. Когато отпусна спирачките, почувства как чесната заподскача по черния път. Допълнителното тегло на двамата нови пасажери намаляваше мощта на двигателя.
„Хайде! — изруга наум Пейдж. — Тръгвай!“
Докато самолетът се тресеше все по-силно по пътя той си представи как пазачът тича с всичка сила, за да попаднат в обсега на карабината му. Стегна се в очакване на куршумите, които щяха да пробият задното стъкло и да го улучат в гърба или да повредят задните крила и да направят невъзможно излитането на чесната.
— Самолетът вдига облак прах — извика репортерът отзад. — Не мога да видя охранителя.
„Което означава, че той пък не може да види чесната — помисли си Дан. — Ала това няма да го спре да стреля по нас“.
Набирайки достатъчно скорост, Пейдж дръпна ръчката за управление на елеваторите и усети, че самолетът се отдели от земята. Задържа го ниско, тъй като искаше да вдигне по-голяма скорост, преди да се издигне. Точно сега беше важно да се спечели дистанция, а не височина. Когато реши, че се е отдалечил достатъчно, дръпна ръчката за управление на елеваторите и насочи носа на самолета към хоризонта.
Изведнъж си даде сметка, че ризата му е подгизнала от пот.
— Тори, поеми управлението.
Той си сложи слушалките. Те заглушиха бръмченето на двигателя, когато включи радиосистемата.