Пазачът също вдигна своето оръжие и се опита да стреля пръв, но нищо не се случи — беше изгърмял всичките си патрони, стреляйки по самолета. Той се обърна и затича към средната порта.
Локхарт натисна спусъка. Селекторният ключ на карабината му беше настроен на три последователни изстрела. Първият залп пропусна целта. Той пое дълбоко дъх, задържа го и отново стреля.
Охранителят залитна, но продължи да тича. Той мина през втората порта и се насочи към последната, като всяка от отчаяните му крачки го отдалечаваше все повече, правейки го по-трудна мишена.
Сержантът изстреля още един залп и мъжът сякаш пак залитна. Обаче мина край камиона и се скри в тъмнината отвъд отворената врата на сградата.
Като изпсува, Локхарт стреля в отвора на вратата. Патроните му свършиха, така че изхвърли празния пълнител, извади нов от войнишката си торба, постави го, освободи затвора и пак стреля през отворената врата!
Тогава осъзна, че е на открито и е невероятно лесна мишена сега, когато пазачът бе имал възможност да презареди оръжието си. Той се втурна вляво от пътя, спря се на мястото, където трите реда огради осигуряваха известно прикритие, и се просна на земята, ставайки по-трудна за уцелване мишена.
За съжаление, докато оградите му осигуряваха някаква защита от куршумите, те също така предпазваха и охранителя.
Сержантът се взираше в отворената врата.
„Уцелих го два пъти. Почти съм сигурен в това. Той вероятно ще умре от загуба на кръв“.
Празното пространство го дразнеше.
„Разбира се. Просто е въпрос на време. Ще изчакам малко и ще го оставя да му изтече кръвта. След това няма да има проблем да вляза вътре. Точно така. Няма да има никакъв проблем“.
Внезапно вратата се затръшна.
Сержантът не откъсваше поглед от нея на слабата светлина. Той предпазливо се изправи, отиде до пътя и мина през трите отворени порти. Затърси следи от кръв по земята, но не видя такива.
„В крайна сметка не съм го уцелил. Той просто се е спънал“.
Държейки карабината си готова за стрелба, Локхарт приближи затворената врата. Тя беше от здрав метал. Предния ден, когато бе пристигнал с полковник Рейли и екипа, бе забелязал колко е дебела. Не се съмняваше, че се заключва автоматично, както и че цялата бетонна постройка е облицована с подобен здрав метал. Електронната ключалка до вратата изискваше специален код за отварянето й. Нямаше значение дали полковникът знаеше числата, използвани предишния ден, защото пазачът сигурно ги бе сменил.
„Дори и да имах гранати, нямаше да мога да мина през тази врата“ — каза си сержантът.
Отново огледа земята, но не забеляза следи от кръв.
Тръгна към камиона и подуши миризмата на труповете, преди да ги види.
Като отдушник на разочарованието си, стреля в наблюдателната камера над вратата и в тази, която бе поставена на единия стълб на оградата. Имаше още цял куп за унищожаване и Локхарт го направи, пръсвайки ги на парчета една след друга. Сега охранителят нямаше да вижда какво прави той, но трошенето не свърши никаква работа, защото сержантът не можеше да проникне вътре.
„Полковникът няма да е никак доволен“.
Локхарт изчака няколко секунди, преди да бръкне в раницата си за портативната радиостанция.
61.
Пейдж кацна колкото можа по-меко, като задържа максимално дълго носовия колесник над земята, така че ранената жена да не усети друсането. Продължи от пистата към кирпичената административна сграда на летището, където го очакваше мъж с протрит работнически комбинезон.
Като изключи двигателя, Дан бързо излезе, наведе напред седалката си и изнесе жената от задната седалка. Тя все така бе в безсъзнание.
Мъжът с комбинезона се втурна да помогне.
— Линейката е на път — каза той, когато я положиха внимателно на настилката под сянката, която хвърляше месната, за да я предпазят от слънцето.
Пейдж чу приближаващия вой на сирените.
— Колите на Магистрална полиция също идват — добави мъжът.
Дан не очакваше с нетърпение този разговор.
Тори и репортерът се присъединиха към тях.
Обагрен в червено от светлината на залязващото слънце, телевизионерът застана пред него.
— Нямах възможност да ви се представя. — Беше сложил камерата на рамото си и се затрудни да я задържи там с лявата си ръка, когато протегна напред дясната. Ръкавът на сакото му бе скъсан. — Брент Лофт.