Лофт отклони камерата и я насочи към санитарите, които тъкмо вдигаха жената на носилката.
— Как е тя? — попита ги Пейдж.
— Загубила е много кръв — отговори единият от тях.
— Щеше да загуби и още, ако не беше този човек с камерата.
— Ще използвам това изявление, когато редактирам материала — каза Брент.
Той отиде бързо до линейката и започна да говори със санитарите през отворените врати. Със свободната си лява ръка правеше убедителни жестове. След това се качи отзад.
Дан поклати глава.
— Не ми се иска да го казвам, но смятам, че ще видим още много неща от него по телевизията.
Линейката се отдалечи с виеща сирена.
Мъжът с протрития комбинезон дойде при тях.
— Ще ви помогна да избутате самолета до участъка за престой.
— Всъщност ние отново ще излетим — отвърна му Пейдж.
Мъжът погледна намръщено към притъмняващото небе.
— Никога не съм обичал да летя през нощта.
— Имаме още нещо за уреждане. Нали, Тори? Или може би вече не изпитваш нуждата да го правим.
— Повече от всякога — отговори тя. — Нека приключим с това.
62.
Напевното бръмчене бе станало толкова силно, та Халоуей имаше чувството, че някой пробива черепа му с бормашина.
„Не остана много — помисли си той. — Скоро изобщо няма да го чувам. Скоро единственото нещо, което ще чувам, ще е музиката“.
Обаче въпреки решимостта си трябваше да използва цялата си воля да не се разконцентрира, докато довършваше поставянето на умело замаскирания капан. Устройството — беше го научил в Ирак — се състоеше от две жици за препъване. Първата бе опъната над горния край на стълбището. Ако щурмуващата група успееше някак да разбие вратата, тъй като бяха професионалисти, щяха да проверят за капани. След като забележеха жицата и гранатите, към които бе свързана, щяха да я обезвредят и да продължат надолу по стълбите. Втората жица — опъната в тъмното в долния край на стълбището — беше смъртоносната.
Докато работеше, ръцете му се разтреперваха от бръмченето, но той ги овладяваше с усилие на волята. Като стискаше зъби, Халоуей завърза жицата за грозд от маскирани гранати. Доволен от добре свършената работа, той внимателно се спусна по стълбището.
Като стигна долу, тръгна забързано по коридора и влезе в залата за наблюдение, където видя, че още монитори са угаснали. Един от малкото, които работеха, показваше мъжа, който бе стрелял по него, в момента, когато той вдигна карабината си и откри огън.
Още един екран излезе от строя.
„Е, хубаво — помисли си Халоуей. — И без това нямаше да гледам повече мониторите“.
Той взе заредената си карабина Д4 и тръгна по коридора към вратата с надпис „Анализ на данни“. Вече бе занесъл вътре още пет карабини и ги бе сложил на масата заедно с множество пълнители с по сто патрона и малък стек с гранати. Ако някоя атакуваща група се опиташе да му попречи да слуша музиката, възнамеряваше да им покаже колко много ще го разяри това.
В стаята още миришеше на смърт, най-вече заради засъхналата кръв, която покриваше пода. Ала Халоуей нямаше време да я почисти. Както и да е, когато засвиреше музиката, ароматът на канела щеше да измести зловонието на кръвта. Тъй като не знаеше как да борави с електронните уреди, държеше ги всичките включени и таблата им постоянно светеха.
Единственият ключ, който се осмеляваше да използва, бе този, с който се пускаха или говорителите, или слушалките. А единственото копче, което знаеше как да върти, бе това за силата на звука. Докато бе подготвял капана, бе оставил включени говорителите. Бяха достатъчно усилени, та и отдалече чуваше пращенето на статичното електричество. Но нещо по-важно — сред прашенето бе чул и усилващите се нотки на музиката. Точно тези едва доловими пленителни звуци му бяха дали сила да работи, независимо от нетърпимото главоболие.
Сега музиката беше нещо повече от нотки и отгласи. Набирайки мощ, тя се носеше бавно и плавно. Халоуей се почувства така, сякаш неземните акорди го повдигаха. Болката от свредела, стържещ мозъка му, милостиво взе да намалява. Мънкащото жужене отслабна, погълнато от чувствената мелодия, която отново предизвика у него усещането за вкус на портокалов сок и водка.
Той затвори очи. Жената, с която танцуваше, шепнене ту в едното, ту в другото му ухо. После ги целуна и прокара език по тях.
От това ушите му станаха влажни. Халоуей ги допря с ръце и отвори очи, поглеждайки дланите си.