Той излезе в ечащия коридор, където посетителите на болницата тревожно го поглеждаха, докато се разминаваше с тях. Съдраният ръкав на сакото му висеше отстрани. Косата му бе разрошена и прашна. Костюмът му бе изцапан с пръст и кръв.
Режисьорът му го очакваше.
— Наистина ли искаш да се появиш на екрана в този вид? Ще изкараш акъла на някои от твоите зрители.
— Добре. Нека да разберат какво ни коства добирането до информация.
Те се отправиха забързано към асансьора.
— Видя ли записа от онази камера? — попита Брент.
— Истински динамит. Сега го излъчваме.
— Ще направя коментар. Може да използваме отделни кадри от него тази вечер, после да пуснем целия филм като извънредно едночасово предаване. — Лофт натисна копчето за слизане на асансьора. — Другите телевизионни канали не могат да ни стигнат по рейтинг.
— Как ще свържем светлините с това, което е извършил пазачът?
— Няма нужда да го правим. Ще излъчим материалите последователно. Зрителите сами ще направят връзката. Така няма да ни обвинят в невярно представяне. Закарай ме до зоната за наблюдение. Имам чувството, че тази история е на път да стане дори още по-сензационна.
— В момента Шарън води предаването. — Режисьорът се стегна, тъй като очакваше да избухне, ала Лофт кимна одобрително.
— Защо не? Аз обсебих камерата. Тя заслужава повече ефирно време.
— Този отговор ме изненадва.
— Едно от нещата, които Анита ме накара да осъзная, е, че понякога двама души могат да направят по-добър материал.
Брент погледна надолу по коридора, където се появи носилката на Анита, бутана от сестрите.
— Тя наистина ли ще се оправи? — попита режисьорът.
— Куршумът не само е счупил ръката й. Той е раздробил костите — отговори Лофт. — Лекарят ме предупреди, че може да не успее да спаси ръката.
65.
В сгъстяващия се мрак Дан и Тори се качиха в чесната. Зад тях светеше лампата над вратата на административната сграда на летището. През прозорците проблясваха и други светлини. Пейдж внимаваше да не гледа в тази посока. На човешките очи им бяха необходими тридесет минути, за да се приспособят напълно към тъмнината. Ярката светлина за миг можеше да съсипе способността за нощно виждане, в резултат на което щяха да му трябват още тридесет минути.
Единствено червената светлина нямаше подобно въздействие. Ето защо двете фенерчета, които Дан държеше в пилотската си чанта, имаха две сменящи се лещи — прозрачна и червена. Той превключи на червената и с помощта на шнур закачи едното фенерче на врата си. Жена му направи същото с другото.
В мрака човешките очи трудно виждат онова, което е право пред тях. Поради тази причина Пейдж се съсредоточи върху тъмните обекти вляво и вдясно, като бавно оглеждаше околността, за да се увери, че е безопасно да включи двигателя.
— Пази се! — извика той през отворения си прозорец, предупреждавайки всички в близост до чесната да се дръпнат настрана.
Дан завъртя ключа за запалване и двигателят забръмча. С левия си палец натисна радио бутона на самолетното контролно табло, като в същото време говореше в микрофона на слушалките си, обръщайки се към всички летящи самолети в района.
— До кулата на Ростов, „Чесна“ Четири Три Алфа се отправя към Едно Пет.
Провери спирачките, отново огледа тъмната околност и насочи самолета по жълтата линия на пистата.
— Тори, начинът, по който отговори на въпроса на репортера…
— Казах ти го днес следобед. За първи път имам усещането, че те разбирам. Може би е трябвало да те помоля да дойда с теб в полицейската кола, за да добия представа какво преживяваш всеки ден. За ужасните неща, които хората си причиняват един на друг.
— Не говорех за тях, защото не исках да знаеш с какво се занимавам.
— Благодаря ти, че си се опитвал да ме предпазиш. — Тя замълча за момент, после отново заговори. — Каквото и да кажат лекарите след операцията ми във вторник, независимо дали оставащият ми живот ще е дълъг, или кратък, не мога да си представя, че няма да го изживея с теб. И не искам да престанеш да бъдеш полицай. Твърде добър си в професията си. А сега край на приказките и да вдигнем тази щайга във въздуха.
66.
Бетонните заграждения бяха достатъчно широки, за да може Медрано да стои на тях. Заслонил с ръка очите си от ярката светлина на прожекторите, той гледаше смаяно нарастващата тълпа.