— Достъпът до тази зона е забранен — извика капитанът през мегафона. — Обръщайте! Връщайте се в града!
Сред врявата на тълпата някой му извика в отговор.
— Този път е обществена собственост! Аз плащам данъци за него. Имам право да стоя тук колкото си поискам.
— Не е безопасно — отвърна Медрано. — Повтарям ви, върнете се в града.
— Знаеш ли какво можеш да направиш? — изкрещя някой. — Върви по дяволите!
Хората протягаха ръце да стигнат горната част на загражденията, за да се прехвърлят от другата им страна.
— Какво не искате да видим? — попита една жена. — Какво криете?
— Изключете тези проклети прожектори! — оплака се някакъв мъж. — Болят ме очите от тях.
— Да, това не са светлините, заради които сме дошли.
Щом полицаите сваляха няколко души от загражденията, веднага други се опитваха да се покатерят на тях.
Три хеликоптера бръмчаха над зоната за наблюдение, спазвайки дистанция помежду си, като насочваха наземните си прожектори и външните си телевизионни камери към развълнуваната навалица.
„Никъде наблизо нямам достатъчно хора“ — помисли си Медрано, наблюдавайки хаоса.
Някой изкрещя:
— Ако не ни пуснете зад загражденията, ние ще ги заобиколим! Жена ми страда от алцхаймер. Дошли сме тук заради чудото.
Капитанът гледаше безпомощно как стотици хора се насочиха надолу по пътя и завиха вдясно към полето. Обаче някои се отправиха в обратната посока — към изоставеното военно летище. Място, където той определено не можеше да пусне никого.
— Не им позволявайте да влизат във въздушната база! — извика Медрано на полицаите. — Ще се самовзривят.
Като скочи от загражденията, той се приземи с присвити колене на чакъления банкет на пътя. Задъхан, капитанът се изправи и затича към базата. Там един мъж с яростно лаеща немска овчарка предупреждаваше хората да не се катерят по оградата от бодлива тел.
Внезапно прожекторите угаснаха. Тълпата се разкрещя уплашено. Когато мракът го обгърна, пред очите на Медрано заиграха светли кръгове от доскорошната ярка светлина.
„Сигурно някой е саботирал генератора“ — помисли си той.
Обаче не беше само генераторът. Внезапно замлъкнаха всички автомобилни двигатели и угаснаха фаровете на всички коли. Вместо трескавото бръмчене на хеликоптерите единственият звук, който идваше от небето, бе свистенето на забавящите въртенето си перки.
Медрано подскочи стреснато от невероятен трясък. Шокиран, той едва след миг осъзна, че единият от хеликоптерите се е стоварил на земята. Тътенът от удара отекна откъм полето от другата страна на пътя, придружен от изригването на грамадна огнена топка.
Втори трясък се разнесе от същата посока. Капитанът се приведе, напълно ослепял, питайки се тревожно къде ли ще се разбие третият хеликоптер.
На пътя. Не беше единичен трясък, а няколко, тъй като летателната машина падна върху колите, смачквайки и режейки метал, докато перките му заораха в асфалта. Експлозията запрати Медрано назад.
67.
Рейли гледаше хаоса на мониторите. Способността за нощно виждане на външните камери придаваше на паникьосаната тълпа нереален зеленикав цвят.
„Този полицай наистина ли вярва, че единственото което е трябвало да направи, е да постави бетонни заграждения, за да задържи всички настрана?“
Прожекторите бяха угаснали. Колите и фаровете им бяха излезли от строя. Хеликоптерите бяха паднали от небето. За това можеше да има само едно обяснение — мощен електромагнитен импулс, подобен на този от ядрен взрив, бе подал голям енергиен поток във всички електронни уреди в зоната за наблюдение и ги бе разрушил.
„Точно както бе предвидено“ — помисли си полковникът. Той бе подсилил външните камери и целия подземен обект с множество пластове електромагнитна защита. Кабинетът зад него имаше три пъти повече защити от цялата останала част на сградата.
— Сър, показателите стават по-интензивни — каза мъж от екипа му, наблюдавайки един компютърен екран.
Въпреки тапите в ушите му на Рейли му се стори, че усеща лека вибрация. Или може би си въобразяваше?
Той погледна към бронираната врата на командния център.
— През сателитната антена над нас ли насочваш сигнала? — попита полковникът.
— Да, сър. Сигналът се предава на обсерваторията и после нагоре към сателита. Сателитът го насочва към ракетната база „Уайт Сендс“, но не знам дали мрежите могат да издържат такова голямо енергийно натоварване. Никога досега не сме ги тествали на такова високо ниво.