68.
23 юли 1942 г.
— Някой от вас знае ли какво е ядрен разпад? — попита генералът, който председателстваше извънредната среща на разузнавателните служби.
Никой от офицерите около дългата метална маса нямаше понятие за това, включително и капитан Едуард Рейли.
— И аз не съм убеден, че знам — призна си генералът.
— Явно, ако се сблъскат два къса уран с достатъчно голяма сила, може да се създаде по-мощна бомба, отколкото някой си е представял. Някои учени твърдят, че експлозията ще предизвика верижна реакция, която ще разруши света, но повечето смятат, че може да бъде ограничена до изпаряването на един град.
— Генерале, с цялото ми уважение — обади се един полковник, — сериозно ли говорите?
— Преди три години Айнщайн написа писмо до президента, с което го предупреди, че опитите потвърждават теорията. Очевидно Айнщайн е научил от връзките си с европейската научна общност, че германците трупат запаси от уран и се подготвят за агресивни ядрени опити. По онова време ние, разбира се, не бяхме във война, но сега сме и президентът иска спешно да бъде изготвена строго секретна програма за създаването на ядрено оръжие.
— За нея ще отговаря ученият Робърт Опенхаймер. През 30-те години той е бил симпатизант на комунистите, затова в момента ФБР проучва задълбочено миналото му. Нашата работа ще бъде да осигурим безопасността на място в Ню Мексико, наречено Лос Аламос. То е отбелязано на картата зад мен.
Един майор отиде до картата и посочи мястото.
— Санта Фе и още няколко града се намират на половин ден път с кола. Като изключим тях, в района няма нищо друго, освен ферми.
— Които ще експроприираме — каза генералът. — Лос Аламос е скаутски лагер насред нищото. Опенхаймер е ходил там като момче. Намира се на върха на високо скалисто плато, до което води един-единствен път, лесен за отбрана. Опенхаймер смята да използва платото като база за създаване на бомбата. Ние ще се погрижим никой да не слухти наоколо.
— Сър, може би има още едно затънтено място, което е подходящо за целта — обади се Едуард.
Генералът изглеждаше недоволен, че го прекъсват.
— И къде е това място? — попита нетърпеливо той.
— В Западен Тексас. Близо до град на име Ростов. Там няма нищо, освен милиони акри фермерска земя. Преди да вземем участие в предишната война, в района е било построено временно летище. Било е добро място за обучаване на пилоти, така че германците да не заподозрат колко активно сме се подготвяли да помогнем на съюзниците.
— Опенхаймер държи да е Лос Аламос.
— Ростов има още едно предимство — настоя Едуард. — Там ядреният разпад може вече да е започнал.
Генералът го погледна с интерес.
— Продължете, капитане.
Едуард Рейли заговори, като се стараеше да пропуска всички подробности, които нямаха отношение към ядрения разпад. Описа докладите на баща си и завърши с думите:
— Няма съмнение, че светлините са мощни. В края на краищата майка ми умря от рак на кожата, който те й причиниха. Една от теориите е, че са предизвикани от радиоактивни елементи в почвата. Ако лъчите бъдат насочени и използвани като оръжие…
Генералът вдигна ръка и го прекъсна.
— Искам всичко това в писмена форма. Ще го дам на Опенхаймер.
— Да, сър.
Но Рейли знаеше какво се случва с докладите.
Една седмица по-късно, по време на следващата среща, генералът обяви, че атомната бомба ще бъде създадена в Лос Аламос.
Едуард скри разочарованието си.
Тогава генералът го изненада, като добави:
— Германците разработват още едно оръжие за масово унищожение.
В залата настъпи тишина.
— Може би е свързано с ядрения разпад, а може и да е на съвсем друг принцип. Знаем само, че след нахлуването на Германия в Норвегия през 1940 година там са изпратени прекомерно голям брой войници — половин милион окупатори в държава с население два милиона. Много от тези войници са разположени на стратегически безсмислена позиция — около малка долина в сърцето на Норвегия. Долината се нарича Хесдален.
Генералът погледна право в Рейли.
— Докладите показват, че тези войници охраняват учени, които изследват странни светлини, появяващи се в долината.
— Светлини ли, сър? — Едуард се опита да прикрие надигащата се в него емоция.