— С ефект, който, изглежда, варира от масови халюцинации до религиозен екстаз. Някои хора са ослепели, докато са ги наблюдавали. Други са изпаднали в ярост — стигнало се е дори до убийства. При трети са се появили злокачествени образувания. Няма как да сме сигурни дали всичко това е истина, но ни е известно, че Германия проучва възможната употреба на тези светлини като оръжие, а щом те проявяват интерес към нещо, знаете дяволски добре, че и ние трябва да направим същото. Дори и светлините да не съществуват, достатъчно е Хитлер да пусне слуха, че е открил как да ги използва като оръдие навсякъде, където пожелае. Понякога психологическите атаки могат да спечелят повече битки от танковете.
Един полковник каза високо:
— Сър, тези светлини сходни ли са с феномена в Западен Тексас, който описа капитан Рейли?
— Президентът стигна до това заключение. Ако Хитлер ги използва като лъжлива маневра да ни отклони от програмата за ядрен разпад, и ние можем да ги използваме за същото. Капитан Рейли, наредено ви е да заведете екип от учени в… както там се наричаше онзи град в Западен Тексас.
— Казва се Ростов, сър.
— За да покажем колко сериозни са намеренията ни с вас ще дойдат двама от изследователите на Опенхаймер. От Чикагския университет ще ви изпратят оборудване. Армейският инженерен корпус, който ще построи базата в Лос Аламос, ще отдели дузина инженери, които да ви помагат. Ще има и въоръжен с карабини взвод, за да покажем на всички, че ви охраняваме.
Ако се окаже, че има нещо полезно в онези светлини, толкова по-добре. Ала съм готов да се обзаложа, че най-доброто, което ще постигнем, е да подлудим Хитлер. Ще го накараме да мисли, че не само се интересуваме от този проект, но и имаме значителен напредък по него. Освен това ще отвлечете вниманието му от това, което става в Лос Аламос.
Преди да свърши месеца, Едуард и екипът му се придвижиха с военен транспортен самолет „С-47“ до Форт Блис, а оттам поеха за Ростов с десет камиона, пълни с хора и оборудване. Щом стигнаха до старото летище, те разпънаха палатки и разтовариха електронните уреди, като пуснаха генератор, за да разполагат с независим източник на ток.
Учените на Опенхаймер проучиха мястото с гайгерови броячи, но не откриха и следа от радиоактивност.
— Ще трябва да обхванете доста по-обширна територия. — Рейли посочи отвъд Лошата земя. — Светлините идват от онази посока.
— Надявам се, че сме вдигнали достатъчно шум около пристигането си — отвърна му единият от учените. — Германските шпиони продължават да следят Опенхаймер и всички, свързани с него. Скоро в Германия ще научат, че сме тук. — Високият очилат мъж огледа безинтересния хоризонт. Не видя нищо, освен два големи северноамерикански заека и пет самотни крави, които пасяха оскъдната трева. — По дяволите, никой нямаше да си направи труда да дойде тук, ако не беше крайно наложително.
Залезът беше забележителен. С напредването на нощта въздухът ставаше все по-студен и ги караше да кръстосват ръце пред гърдите си.
— Е, къде са светлините? — попита един войник.
— Не се появяват винаги. Ще почакаме — отговори му Едуард.
— Някой да има цигара?
Един инженер влезе в голямата централна палатка и поднесе ръчния си часовник към един от светещите уреди.
— Девет и двайсет е. Беше дълъг ден. Ако до десет не се случи нищо, аз си лягам.
— Ще се наложи да проявите повече търпение — каза Рейли. — Светлините не се появяват по график.
— Добре, събудете ме, ако видите новото тайно оръжие на Хитлер. Не че ще ми бъде лесно да заспя при бръмченето на този генератор.
— И пращенето на статичното електричество, което идва от онзи радиоприемник — обади се един от учените.
— На каквато и честота да го настроя, се чува само прашене.
— Не, на заден план има нещо друго. Но го чувам много слабо.
Някой се изкиска.
— Навярно е някоя мексиканска станция, по която звучи мариачи.
— Хей, а какво е онова там?
— Падаща звезда. Ей, не бях виждал такава от дете. Живея в града от толкова време, че почти съм забравил как изглеждат.
— Ето още една.
— Не, това не е падаща звезда. Твърде ниско е и стои прекалено дълго на хоризонта.
— Много са. Приличат на фойерверки. Обзалагам се, че наблюдаваме заря от другата страна на границата. Някой знае ли дали днес мексиканците имат празник?
— Хей, който и да си в палатката, спри да увеличаващ звука на онова радио. Заболяха ме ушите от прашенето.