— Няма никой в палатката — каза един от учените. — Статичният шум се увеличава от само себе си.
— И фойерверките стават по-ярки — обади се някакъв войник. — Вижте всички тези цветове. Напомнят ми на Северното сияние. Виждал съм го веднъж като хлапе, когато баща ми ме заведе на къмпинг край езерото Мичиган.
— Но тези светлини се намират на юг. И са ужасно ниско на хоризонта — напомни му един инженер. Той се обърна и се втренчи в палатката. — Сигурни ли сте, че никой не си играе с радиото? Статичният шум вече е по-силен и от бръмченето на генератора.
Внезапно шумът изчезна.
Изчезнаха и падащите звезди, фойерверки, Северни сияния или каквото там бяха. Хоризонтът притъмня.
Угаснаха и светещите уреди в палатката. Генераторът спря да бръмчи.
— Какво беше това, по дяволите?
— Господа — каза Едуард. — Представям ви светлините.
69.
Пейдж учудено вдигна вежди, защото му се стори, че нещо се промени на земята, откъдето бяха излетели. Светлините под тях внезапно угаснаха.
Тори също забеляза промяната.
— Зад нас става нещо.
Той направи вираж наляво и полетя обратно в посоката, от която бяха дошли. Пейзажът определено не беше същият.
— Къде е зоната за наблюдение? Не виждам светлините на прожекторите.
— Не е само това — рече Тори. — Не виждам и светлините на автомобилните фарове. Преди няколко минути имаше цяла колона от превозни средства. А сега пътя никакъв го няма. И хеликоптерите вече не виждам, нито техните светлини.
— Радиоемисиите им спряха — каза озадачено Дан.
В тъмнината под тях внезапно изригна огнена топка. Последваха я две други експлозии. Пейдж видя с изумление как един хеликоптер се разби в колите край пътя и чу далечния трясък. По земята се разпиляха големи парчета метал. Лумнаха пламъци и осветиха дребните фигури на панически бягащи хора.
— Бог да им е на помощ — прошепна Тори.
Самолетът се разтърси от ударните вълни.
— Може би трябва да се върнем — напрегнато заговори Дан.
— Не, това не може да е съвпадение. Ставащото долу е свързано по някакъв начин със светлините. Издигнахме се тук горе да свършим нещо и ако не го свършим сега, не мисля, че някога ще имам силата да го направя отново. — Тя замълча за момент. — Искам да науча истината.
— Както кажеш — увери я Пейдж. — Ще минем през всичко това заедно.
— Да. — Тори се наслади на звученето на думата. — Заедно.
Дан направи завой, за да избегне устремените нагоре пламъци и отломки, и насочи чесната на юг, към забуления в мрак хоризонт.
— Какви са тези тъмни петна отпред? — попита го Тори.
— Лошата земя.
Тя посочи:
— Зад нея има нещо.
— Нищо не виждам.
— Слаби червени светлини. Три на брой.
Пейдж се концентрира.
— Все още не ги виждам.
— Стават по-ярки.
— Откъде идват? Дай ми някаква насока.
Тори погледна индикатора.
— На сто и четиридесет градуса.
— Виждам само чернота.
— Разделят се. Сега са дори по-ярки. Променят цвета си от червен на син, зелен и жълт. Как е възможно да не ги забелязваш?
— Може би, ако се снижа…
— Отново се разделят.
Дан отпусна леко ръчката за управление на елеваторите. Самолетът започна постепенно да се снижава. Стори му се, че потъва и се рее, и това го подсети за начина, по който се чувстваше, когато видя светлините.
Само че този път не ги виждаше.
— Вече са толкова много. Като цветна дъга над земята — каза Тори със странен глас. — Движат се към зоната за наблюдение.
— Взирам се, ала защо не мога да ги видя!
Пейдж продължи да се спуска в чернотата и внезапно ги видя. Сякаш някакво було се бе разкъсало пред очите му, с тази разлика, че цветовете им не се меняха по начина, описан му от Тори.
Светлините се гърчеха яростно.
— Нещо не е наред. — Той увеличи скоростта и повдигна носа на самолета.
Появи се нажежено жълто петно, като блясък от слънчева буря. Петното продължи да расте, после се откъсна от другите светлини, сви се в гърчеща се маса и се понесе още по-бързо нагоре.
Пейдж зави надясно и продължи да издига самолета.
Светлината ги настигаше.
Той зави наляво.
Светлината направи същото.
И внезапно изпълни кабината, като блестеше, менеше цветовете си и пулсираше. Дан вече не чуваше двигателя на самолета. Вместо това чу фученето на вятър. Около него се завихриха нюанси на жълтото. Пред очите му проблеснаха неясни образи.