Выбрать главу

70.

От носа на Хелоуей течеше кръв. Той спря да танцува, за да го избърше с опакото на дясната си длан. Видя червената течност по кокалчетата си и се разтревожи, но тревогата му продължи само миг. Тази кръв беше без значение, също като кръвта, която течеше от ушите му.

От значение беше жената, която държеше в прегръдките си.

И чашата с водка и портокалов сок, която винаги беше пълна.

А най-важна от всичко беше музиката. Ърл не беше забравил младежките си мечти да стане рок звезда, да завладее света, да заповядва на всички и да прави каквото си иска. Беше се упражнявал с китарата си, докато пръстите му не бяха загрубели. Беше писал песен след песен. Беше следвал различни рок групи от град на град.

И се беше опитвал всячески да им бъде полезен, като им купуваше наркотици и им осигуряваше момичета, а същевременно се опитваше да ги убеди да чуят песните му, след което да ги запишат и да му позволят да пее на заден фон.

Защото добрият стар Хелоуей заслужаваше отплата за всички услуги, които им беше направил.

Много скоро той щеше да бъде човекът, когото другите щяха да следват, като му предлагат момичета и наркотици.

Но градовете се сменяха, а с тях и групите и един ден Ърл осъзна, че никой никога няма да запише песните му, още по-малко пък да му позволи да пее. Що за идиот беше, щом не можеше да се усети, че другите само му се присмиват и го използват?

Той се върна в Провидънс, започна работа като помощник-сервитьор, направи дете на приятелката си и се присъедини към армията. Следващото нещо, което осъзна, беше, че убива хора, вместо да им пее.

Докато танцуваше на фона на очарователната музика, Хелоуей си даде сметка колко тъжен е бил животът му. Очите му се замъглиха от сълзи. Щом ги избърса с дясната си ръка, той видя, че кръвта по кокалчетата му се е увеличила. Намръщи се и избърса очи с лявата си ръка. Нейните кокалчета също почервеняха и той разбра, че кръв тече не само от ушите и от носа му, но и от слъзните му канали. Само че това беше без значение, защото очите му се бяха замъглили по друга причина.

Миризмата, която усещаше, вече не беше ароматът на канела от косата на жената. Като кашляше, Ърл погледна към коридора зад отворената врата.

Коридорът беше пълен с дим.

71.

Локхарт хвърли още изсъхнала трева и бурени в огъня, който беше запалил над вентилационните тръби. Районът, в който се намираше, беше светъл като ден благодарение на прожекторите, които се бяха включили по залез-слънце, за да осветят огромните радиотелескопи. Лъчите им бяха толкова силни, че усещаше горещината, която излъчваха.

А може би това беше горещината от огъня, който вече се издигаше на метър и половина над земята. След като бе прострелял всички камери за наблюдение, които бе открил, сержантът беше претърсил околността за друг вход към подземния комплекс.

„По дяволите, това място е запечатано херметически“ — беше си помислил той.

И веднага след това бе осъзнал, че това е невъзможно. Трябваше да има тръби, през които да влиза и излиза въздух. Иначе хората вътре щяха да умрат от задушаване.

В крайна сметка Локхарт намери три чифта тръби, скрити между радиотелескопите.

Нямаше кибрит. Но искрите, които произведе с карабината си, му свършиха чудесна работа. Първо струпа изсъхнала трева и бурени над отворите на тръбите. После стреля в купчините и те пламнаха моментално.

След това не му оставаше нищо друго, освен да снове между тръбите, като захранва пламъците с нови и нови клонки и треви. Скоро стана ясно коя тръба за какво служи. Някои засмукваха дима, а други го бълваха обратно навън. Макар че нощният въздух беше приятно прохладен, Локхарт плувна в пот от усилието. Въпреки това нито едно физическо упражнение не му бе доставяло по-голямо удоволствие.

Като си мислеше за труповете в камиона и за заплахата, която онзи копелдак представляваше за мисията, сержантът не спираше да си тананика наум „Давай, скъпи, гори“.

Представи си как шибаният психопат се опитва да диша през влажна кърпа и как се дави в кашлица. Рано или късно външната врата щеше да се отвори. Локхарт я държеше под око, докато бързаше от един огън към друг и трупаше бурени пред вентилационните отвори. Дървените материали, останали след някакъв строеж, накараха пламъците да се извисят още повече. Сержантът продължи да наблюдава вратата. Щом Хелоуей се покажеше, щеше да му разясни защо е лоша идея да съсипва плановете на полковника.

Внезапно до ушите на Локхарт достигна по-силен звук от прашенето на огъня. Той погледна на запад и видя светлините на бързо приближаващ се „Блек Хоук“. „Най-накрая — помисли си. — Рейли каза, че ще пристигне оборудване, което ще ми помогне да мина през онази врата“.