— Въздухът става все по-горещ! — извика Брент. — Тревата се подпалва! Почакайте малко, нещо излиза от светлините! Микрофонът е толкова нажежен, че едва го държа! Лицето ми…
Той изпищя.
73.
Когато хеликоптерът взриви с ракета бетонната постройка, Локхарт и екипът от специалните части подсвирнаха одобрително. Зейна дупка, във вътрешността на която се виждаше стълбище.
— Да изпържим кучия син! — извика сержантът.
В същия миг всички прожектори угаснаха и районът потъна в мрак. Локхарт се напрегна, но си каза, че това се дължи на щетите, предизвикани от експлозията. Ала ето че светлините на хеликоптера също угаснаха, а още не беше кацнал.
Изгасна и двигателят му.
Блек хоукът, чиито перки продължаваха да се въртят по инерция, започна бързо да се спуска и се стовари върху плъзгачите си от петнадесет метра височина. Единствената светлина идваше от огньовете.
„Не, греша“ — помисли си сержантът. Вниманието му бе привлечено от някакво сияние на югоизток, където се намираше изоставената военна база. Нямаше как да не го забележи, въпреки че очите му още не бяха привикнали към тъмнината.
— Какво е онова там, по дяволите? — извика един от командосите.
— Не знам, но става все по-ярко! И се приближава към нас!
— Залегни!
За момент Локхарт си помисли, че към тях лети реактивен снаряд, но когато се хвърли по корем на земята, осъзна, че това беше лъч светлина. Лъчът се състоеше от въртящи се цветове — червено, зелено, жълто и синьо. Той се стрелна край сержанта, като излъчваше горещина. Локхарт усети мирис на горящи косми и започна да удря косата си, за да я изгаси.
Като сипеше искри, светлинният лъч се блъсна в наклонената към изоставената въздушна база сателитна антена. Отскочи от нея и се устреми нагоре, отразен от друга чиния. Сержантът се сети за филмите за Втората световна война, в които могъщи прожектори претърсваха нощното небе за вражески бомбардировачи.
После присви очи, заслепен от разноцветното сияние. Светлинният лъч продължи да се издига нагоре в небето, докато не се отрази в нещо сред водопад от искри сетне започна да се спуска под ъгъл към земята, към някаква точка, която се намираше далеч на северозапад. На мястото му остана нещо като стълб от светлина, който стърчеше над радиотелескопите и пращеше.
— Горя! — изкрещя някой. Останалите командоси се втурнаха към него, за да изгасят пламтящите му дрехи.
Локхарт затисна ушите си с ръце. Светлинният лъч съскаше и пукаше, но се чуваше и друг шум — статично прашене, което приличаше на жужене или на ужасно силна музика и заплашваше да пръсне тъпанчетата му.
74.
16 юли 1945 г.
Точно преди зазоряване недалече от град Аламогордо в Южно Ню Мексико бе взривена първата атомна бомба. Ослепителният облак с формата на гъба се издигна на дванадесет хиляди метра височина, като пламтеше десет хиляди пъти по-силно от повърхността на слънцето. Тогава ръководителят на операцията, Робърт Опенхаймер, започна да рецитира пасаж от „Бхагавад Гита“24, в която бог разкрива истинската си, страховита и ужасяваща форма на един свой последовател.
— Ако хиляда слънца изригнат заедно в небето, светлината им ще бъде като блясъка на Всемогъщия — изрецитира той. — Сега аз се превърнах в Смърт, разрушителя на светове.
По същото време военновъздушната база край Ростов, Тексас, която се намираше на четиристотин километра югоизточно от Аламогордо, спря да приема и предава всякакви телефонни съобщения и радиоемисии. Военните обаче бяха по-разтревожени за състоянието на подземния комплекс под базата, където от 1943 година насам се разработваше алтернативно оръжие за масово унищожение.
След шест часа на безплодни опити за възстановяване на комуникациите от армията изпратиха от Форт Блис един боен самолет „Р-40 Уорхоук“ на разузнавателна мисия. Самолетът пристигна в покрайнините на базата в два часа следобед. Пилотът прелетя над нея и докладва, че не забелязва никакви признаци на живот.
— Виждам отворени хангари. Край пистата има камиони и един самолет. В края на пистата има бомбардировач „В-24“, който изглежда готов да излети, само че перките му не помръдват. Всъщност нищо не помръдва. Не виждам никакви хора.
Пилотът получи заповед да се приземи, за да проучи нещата, и прелетя за последен път над базата. От шейсет метра височина той най-накрая забеляза някакво движение — мъж в униформа, който вървеше, залитайки, по осевата линия на пистата. Пилотът направи още една извънредна обиколка и видя как мъжът се свлече на земята в края на пистата.
24
„Божествена песен“. Санскритска поема, съставена от 701 стиха. Тя е част от индийския епос „Махабхарата“ — Б.пр.